автор: Mojsei

Как да развием индивидуалността си?


(Продължение)


РЕВ-способността


-Мо, този роман се роди с желанието ми да ти стана ученичка и започнахме да го пишем направо в световното информационно пространство - Интернет, в сайта за Нова Художествена Литература "ХуЛиТе". Разговаряме си така с теб, ти внимателно следиш думите ми, навлязохме решително в една нова и безкрайно интересна проблематика, имаме няколко читатели, а аз съм сигурна с теб, защото чувствам, че знаеш какво правим и накъде вървим…Нещо повече, между нас се ражда и онова очарование на интимността, което ме кара да мисля, че процесът е взаимен…
-Така е, Джиги! - отвръщам кратко.
-Щом нещата са така, не е ли време да споделя какво съм научила аз, а и ти от мен?-казва смело Джиги.
-За мен твоята постановка е вълнуваща - казвам леко притеснен.
-В целия ни разговор до тук ти разглеждаш отношението на човека към заобикалящия го нов, съвременен свят, но го правиш по особен начин като свеждаш това отношение до нас двмата, а в тази връзка, чрез формите на поезията, ти широко разтваряш вратите на собстената си екзистенциалност, чрез която правиш постоянни опити да достигаш и до нашето съпреживяване. По такъв начин ти следваш основната си идея - да излагаш прагматичната философия, разработвана от теб като хуманен екзистенциализъм.
-Обобщаващата гледна точка, която показваш и, която е израз на дълбоко разбиране, е добър атестат за тебе Джиги. Ти си успяла да вникнеш в дълбочина в тъканта на изложението на разглежданата и разработвана от нас проблематика - казвам със задоволство аз.
-От теб, Мо!
-От нас Джиги! - настоявам аз. - Без теб нямаше да се захвана…
-Самият ти Мо, си един от героите на романа, който е носител на интелектуалната способност и се интересуваш от всички хора, за да им кажеш, че това не е нещо свръхестествено, а инструмент на тяхното нормално съществуване, за да покажеш пътя за неговото изграждане и постигане, и за целта диалогът ти с мен е практическо доказателство на нашето изложение, макар че ти не се ограничаваш чрез общуването си с мен до този диалог. Читателските коментари ти използваш за поставяне и решаване на практически въпроси, което разкрива и разбирането ти за ролята на новата литература, чието прагматично направление ти обобсноваваш и утвърждаваш. Диалогът, който водиш Мо, е не просто с мен…Ти полемизираш с терапевти като Морган Пек и Бевърли Джигърс с философи като Карлос Кастанеда, Фридрих Ницше и Сьорен Кирхегор, но ти се интересуваш от мен, а чрез нашето общуване придаваш и уникалната екзистенциална характеристика на романа, който пишем. Възхищавам ти се, Мо! Започвам да разбирам източника на твоето вдъхновение, защото и аз самата преживявам същия процес, започвам да разбирам как използваш приятелството като терапевтична процедура…Дали е така, Мо?! - казва Джиги с известно притеснение в гласа.
-Слушам те с дълбок интерес, Джиги! - казвам тихо в опит да прикрия вълнението си.
-Без да го афишираш чрез много приказки, ти Мо, издигаш нов идеал пред съвременното човечество и, в същото време, с повишен интерес следиш как се възприема словото ти, достигнало и до поетичната форма в търсене на средства за утвърждаването си - казва развълнувано Джиги.
-Много се радвам, че така разбираш нещата, Джиги - отвръщам аз.-И това е така, защото търся сред моите съвременници онези хора, които се интересуват от развитието на интелектуалната си способност. А с теб се намираме не просто в сферата на разбирането, а отдавна сме в сферата на разбирателството, където балансираме общуването си, за да достигаме по-решително и до себе си като механизъм на собственото си възпроизводство.
-Човекът, развил интелектуалната си способност е този, който не просто се противопоставя на света, а превръща този свят в своя сила. Парите са авторитет на силата в сегашния вариант на обществото. Интелектът е сила на авторитета. Тези две сили трябва да се обединят, а не да си противостоят - при това местата им трябва да се разменят, за да тръгне човечеството в своя нормален път на развитие-казва задъхано Джиги, а аз слушам внимателно думите й.
-Добре си ме изучила, Джиги! - казвам с чувство на удоволетворение.
-Обществото е сериозно изпитание за всеки индивид -продължава Джиги.-Но не по малко изпитание е и стихията на страстта, Мо! Изграждането на нравствените добродетели ти разглеждаш като необходимост, за да може да се устои на тази стихия и това ти го препоръчваш да става чрез специална поведенческо-тренировъчна система.
-Много млади хора се ориентират към различни системи, създадени от народите на Индия, Япония, Китай - казвам аз неопределено.
-Ти поставяш въпроси, които са не само нови и интересни, но и такива, които отдавна са поставени, но малцина имат смелостта да поставят, за да се върви към тяхното разрешаване - продължава Джиги.
-В случая, обосноваваме една от функциите на художествената литература - да бъде функционираща страна на живота, а не негов мъртъв придатък - казвам убедено аз.
-Чрез ителектуалната способност ти разглеждаш целия възпроизводствен процес, до неговите най-малки детайли - отбелязва Джиги.
-Достатъчно е да споменем, че чрез интелектуалната способност, която тук обозначаваме като РЕВ-способност от Р-рационалност, Е-емоционалност и В-воля,
става възможна значително по-пълното обясняване на ПСИ-способностите, към които едва сега науката се обръща по-сериозно…
-Към ПСИ-способностите се относят основно ясовидството, психичното докосване, предсказването и телепетията - малко припряно ме прекъсва Джиги.
-Да!-съгласявам се аз.- Трите нива на психиката са заложби, инстинкти и способности. Аз разглеждам интелекта като ядро на психиката, а него самият като хармонична изграденост между рационалността, емоционалността и волята. Независимо от терминологичните различия, ние откриваме много общи неща с другите автори при изучаване на този сложен процес и това има по-голямо значение, според мен, за утвърждаване на водещата тенденция в този лабиринт от най-различни становища.
-Прави впечатление, че в литературата се утвърждава разбирането за ПСИ-способностите като за разширена сензорна перцепцепция, което можем да приемем и за интелектуалната способност като техно ядро - споделя Джиги с изследователски патос.
-Нека да направим опит за малка ориентация, защото тук започва и хаосът - казвам аз с особена предпазливост.- Рационалността изгражда сферата на съзнателното като способност за опознаване на света чрез неговото анализиране и синтезиране на резултатите то анализа. Заложбите и инстинктите изграждат сферата на подсъзнателното. Свръх-съзнателното или менталното е разглежда съвършено правилно като достъп до колективно несъзнателното, но това колектино несъзнателно остава неизяснено, което е сериозен пропуск. А това е реалната, умножена сила на общността, която се субективира от индивидите или им противостои като чужда.
-Така например Бевърли Джигърс говори за ментално програмиране, докато става въпрос за интелектуално програмиране на възпроизовдствения процес, нали така?-казва Джиги с досттъчно самочувствие.
-Съгласен съм с теб, Джиги! - казвам кратко аз.


Кои сме ние?

-Кои сме ние, Мо? - казва някак с нов тон Джиги.-Това е въпрос над въпросите. Нека открито и смело да се погледнем в очите!
-Прави ти чест, че поставяш този въпрос, Джиги - казвам с натежал глас.-Ако разберем добре себе си, ние ще решим всички загадки, в които сме се оплели.Съгласен съм, че с теб добре си говорим, но ние все още не можем да изградим общуването си според възможностите, които имаме. И на теб ти направих редица коректни предложения, но все още липсва дори моралната подкрепа за преминаване към съвместно действие с ясно избистрени цели, водещи към собственото ни възпроизводство.
-Да, Мо! Така е! - съгласява се Джиги.-Ние си подаваме ръка, за да вървим заедно в живота и в същото време добре знаем, че сме далеч от руслото на нормалния живот.
-И въпреки това, в процеса на нашето общуване, ние откриваме щастието с ясното съзнание, че сме излезли от лабиринта на някакво ограничение, което ни е пречело досега, добре разбираме, че разширяваме хоризонта на своя живот - казвам аз, обръщайки внимание на друга реалност на нашето съществуване.
-Тази двойственост на ситуацията се схваща от всички хора и в нея всеки се бори за достигане на щастието - допълва Джиги.
-Хората решително отхвърлят лицемерието на старите добродетели и правят точно това - застават решително един срещу друг в опит открито да се погледнат в очите и да преоткрият себе си, а най-често от този опит се ражда конфликтът-казвам аз.
-Нека да продължим изложението като засилим преживяването на разглеждания процес!-предлага Джиги.
-Добре!-съгласявам се аз и подбирам някои текстове, които намирам за подходящи.


1.

Нуждата душите ни напука,
че загубихме си естеството,
а пък мъката в сърцата чука
като вик да правим обществото.
Грешки много вече опростих,
затова че тънем в помия
но опитвам пак чрез стих
да творя словесната магия,
която да събужда в гърдите плам,
извиращ от натрупана поука,
за да не остава никой сам,
а да достига до сполука.
В проблемна ситуация сме и почвам затова
не с думи, сочещи към милостта на бога,
а с обмислени, напътстващи слова,
показващи, че друго яче вече мога
да събирам хората за труд,
дори когато правят много грешки,
прогонвайки нахлулия в сърцата студ
в условия - за мнозина непосилно тежки.
И нека да повторим пак:
успехите не идват наготово,
но щом работим чрез въпроса:"Как?"
ще спрем безумието на времето сурово.


2.
Хората изпадат в несрета
и започват помежду си бой жесток
и така животът крета
с надеждата за някакъв очакван срок.

В страната кризата се регурира,
а българинът е човек случаен
и изходът не се намира,
защото и поетът вече е нехаен.
В такава ситуация правя разсъждение
за онова, което днес е длъжно
и пак намирам вдъхновение
в борба с настроение тъжно.

Създал съм прагматична философия,
която да обслужва новия ни век,
с издигнатия в нея идеал
за нравствен, цялостен човек,
миаващ даже и през кал,
в която тъне не единствено и само София.

В страната кризата се регулира,
а българинът е човек случаен,
че изход все не се намира,
а той остава си нехаен.
Въпроси гръмки - за вината,
натъкмени да правят впечатление,
показаха, че в управлението ината
събужда само съжаление.

Желае Бобев да получи власт,
загрижен за народното страдание,
но няма в думите му страст,
достойна и за капчица внимание.

Разказва Танев за разкошнте обеди
на негови познати политици,
подобни на тържствени обреди
и мисля си, че нужни са плесници,
защото силата на нашата държава,
насочена с обмислено коварство,
живота ни ненужно нажежава,
превръщайки я в печално царство.

А кризата не е случайна
и политиката я регулира,
показвайки се към народа си нехайна
с това, че изход не намира.
(Следва)