автор: elf4e

...Без надежда, без отчаяние, без любов, без да търсиш, без
да предлагаш, без презрение, без смисъл, без философия, без живот, без край, без умисъл, без идея, без красота, без противоречие, без плътност, без форма, без себе си, без другите, без него, без нищо. Само аз и старият град... А тесните улици неудържимо ме привличат и аз вървя, вървя.... Без цел, без посока, без направление и по мъничко без желание. Без суета. Безсмъртна.
Без сън, без умора, без тъга, без болка, без сълзи, без съмнение, без несигурност, без часовник аз чакам. Без да падам, без да ставам, аз вървя. Без да искам, се губя. Без време, без радост, без лъжа, без искреност, без насмешка, без бързане, без пълзене, без изкачване, без земя под краката си, без небе над себе си. Без да мисля за нищо.
Без бъдеще, без минало, без настояще, без време, без краен срок, без изисквания, без условия, без подкрепа, без приятели, без врагове, без усилие, аз живея. Но без да искам и без да трябва се погубвам. Без тебе....