Познавам този поглед.
Ясен си ми.
Желаеш ме.
Още не си готов да го признаеш обаче.
Разумът все още е по-силен от желанието.
Не смееш да пресечеш границата.
Правил си го друг път,
знаеш - няма да е безнаказано.
Изкушението бавно те завладява. Голямо е.
Не само Ева е виновна
за изгонването ни от Рая…
Мъжете са така елементарно управляеми -
с тези техни изкривени представи
за чест, за доблест, за дълг и вярност докрай.
Само ако знаеха колко са прозрачни.
Дай им една стена - да я преодоляват.
И им сложи една верига -
да не избягат, когато се отчаят.
И една бутилка водка - мъката си да удавят,
когато разберат,
че животът ги е хванал
в онзи, вечния капан...
Тогава за една прегръдка
всички грехове ще си признаят,
но това, че ме желаят - грях ли е?!
Според Библията - така е.
Но ще го преживеем някак си.
И аз съм го правила.
Не познавам много праведни.
Животът е кратък…
Ела, приятел.
Налей по чаша.
Кажи си болката.
Излей душата си.
Сподели с мен - нали искаш да сме приятели.
Отчаяно търсиш сродни души в пространството.
Крил си се.
Живял си в самота.
От себе си, обаче, не можеш да избягаш.
И мразиш мокрия паваж.
И самотните трамваи.
Познавам този поглед...