автор: elf4e

До тебе.
В теб.
Чрез теб дори.
Извън.
Надолу горе
с бързи крачки
крачи.
Невзрачно.
Безидейно от натрупано
новаторство.
Абсурд,
изчерпващ себе си
чрез себе си.
По-Истина,
която и не предполагаш.
Бъдеще.
В реално време
и в реални граници
променливи и вектори.
Без висша математика
случайности.
И ненаучни
перспективи.
Наобратно.
Към небе от съвършенство.
Случване.
Научване.
Забравяне
без бягане.
Убиване
заради ново раждане.
Истерия.
Рушащи се от крясъка
идиотщини
и мисли, дето никога
не са помисляни.
Тях няма ги.
Изгонени.
Тела без мисъл,
съзнания без тяло
разпиляни.
Няма ни.
Не идваме и не отиваме
наникъде.
Но съществуваме.
Битуваме.
Купуваме.
Най-вече щастие купуваме.
За да бълнуваме.
По малко или повече
да се преструваме.
Когато най-сме себе си,
пак се страхуваме
да отпътуваме.
Поеми си въздух!
Атака!
Щурмуваме...
Без страх.
Без грях.
Със смях.
Без смях
и без ирония
подгонени.
Изгонени?
Опетнени.
Отхвърлени.
Забранени.
Сред хора мнителни,
подозрителни,
обикновени.
Каня те най-откровено -
остави ги. Ела.
Ела с мене.
До мене.
В мен.
Чрез мен дори.
Извън.