автор: trite_gaidi

Спи ми са,
чи ми са плачи,
снощи де артисаф,
заранта кат са сабудиф,
щу ни са сащисаф,
Съм пулегнала ф гюрлюци,
някъде пу тъмну,
туй, ни ша да е от друго,
съм с високу кръвну.
Треска зорлем май путресла,
съм са препънАла,
и у тес гюрлюци пресни,
сигур съм заспала.
Ма кът гледам туй путури,
чи и мъшка риза,
чи и Станчу ут риката
бърза, да излиза,
речи, ма видял ф тривъта,
дету съм заспала,
са саблякъл, тъй биз дрехи,
ас да му ги пазя,
и са бикнал у риката,
да си мий суратя,
гу ку лепна с ей тъс сопа,
чак у тях шгу пратя.

С мойту, туй високу кръвну,
тъй дукат са вея,
въх, ни ща да са пумислям,
ку да затруднея.