Навън, онемяло небето мълчи,
Тихият пролетен дъжд как леко вали
И чукат капчици по стъклото-
довяни от вятъра нежни сълзи.
Безмълвен, сгушен в леглото
Обвит съм в божествена тишина
И само капките чувам...
Как гонят се като малки деца…
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|