Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 849
ХуЛитери: 4
Всичко: 853
Онлайн сега:
Помислих си, че вече мога
и по-добре от птиците да полетя,
пристъпил над човешките закони,
захвърлил чашата на завистта,
в сравнение със мен са боговете
досадни непораснали деца,
господар на слънцето и ветровете,
създателят на огън и вода,
единственото божество, което
призоваваш нощем във съня,
завлaдяло мислите ти и сърцето,
даряващо ги с обич и със красота.
Помислих си, че вече мога
да сляза сред човешката тълпа,
на вярващите в мен да се покажа,
от самота да се спася.
Видели, че не съм така различен,
че мога също да се смея и скърбя,
преклонение смениха с безразличие,
на мястото ми възкачиха суета.
Линея, гласове не ме издигат,
роден от шепот, приласкан от тишина,
над храма ми криле нощта извива...
Разбрах защо ни няма на света.
03.2004
