автор: devilsttattoo

В съавторство с naf_naf


От известно време насам изпитваше смътна тревога, някакво усещане за промяна дълбоко вътре в нея, сякаш нещо в подсъзнанието й се бе събудило за живот. Чувстваше се различна, сякаш нищо вече не беше както преди, дори започна да възприема света по един особен начин. Постепенно промяната започна да личи и външно- тялото и стана по-гъвкаво и силно, косата й - лъскава, права и дълга, движенията - пъргави и ловки, сякаш в съвършен синхрон със желанията й. Сетивата и инстинктите й се изостриха, сякаш събудени от някакъв мъгляв сън, усещайки всичко около и вътре в нея много по-живо от преди. Отначало се питаше какво става с нея, на какво се дължи тази промяна, но постепенно тези въпроси избледняха, докато сякаш изчезнаха съвсем. Промяната не остана незабелязана и за околните- мъжете и голяма част от жените я наблюдаваха с нескрито желание, а останалите със завист, но и със страх, което я караше да бъде доволна от себе си.

********************************

Видя го в парка и разбра, че той ще е първият. Нещо я бе накарало в този слънчев ден да се поразходи и да поседне на една пейка, нещо, което не бе правила от години. Видя го докато пиеше вода - тогава внезапно сякаш част от съзнанието й се плъзна в потока на мислите му, като лъч през полуоткрехната врата. В следващия миг осъзна, че и той я гледа, смутени от това ново и за двамата усещане. Погледите им се срещнаха за миг, после той го сведе, само за да попадне на краката й, виждащи се почти целите изпод късата й пола, обути в тъмен чорапогащник, само за да подчертаят примамливите им извивки.
"Мой си", помисли тя и се усмихна. "Мъжете са толкова елементарни понякога".
Той разтълкува усмивката й различно и само след миг седеше до нея на пейката.

************************************

Връзката им бе странна - почти не говореха, отдаваха се един на друг без въпроси или обяснения, любеха се с животинско настървение, а после отново и отново, до пълно изтощение. Той отслабна и започна да спи неспокойно, а тя, напротив, сякаш се разхубавяваши и подмладяваше.
Докато веднъж, в края на един ден, прекаран затворени заедно, тя му каза, че за него ще е най-добре да си тръгне.
По бледата му кожа изведнъж изби руменина и му се прииска да я зашлеви, но изведнъж осъзна, че не би могъл да го стори - бе стиснал ръцете си с такава сила, че ноктите му оставиха кървави полумесеци в дланите. Осъзна, че просто искаше отново да я целуне, да я накара да се влюби в него и да страда, да изгаря от желание … от желанието, което той изпитваше към нея…
-Нима не разбра вече, че се нуждая от теб, от тялото ти, от мъркането ти в ухото ми, когато съм вътре в теб, не мога да спра да мисля за теб когато не сме заедно…- прошепна той.- Моля те, не ми причинявай това…
-Добре тогава- каза тя, и изведнъж го тласна върху леглото, чувствайки огромна енергия и сила вътре в себе си, След миг вече бе върху него, усещайки го възбуден както никога преди. Самата тя се почувства страхотно, по жива от всякога, копнееше да го усети вътре в себе си. Погледна го и видя изуменият му поглед- след миг огледалото на стената й разкри причината за това- чертите на лицето й се бяха издължили, зъбите, като в хорър филм, се бяха изострили. Главата й се замая, наведе се рязко към него и усети как кръвта му се стича по устните й, а после и вътре в нея, топла, пълна с кислород, живот и любов, правейки я по-силна отвсякога. В този момент усети как тялото му внезапно се стегна, отдавайки и семето си. Искрицата живот в очите му се отрази в нейните, примигна и заблестя странно, докато продължително свършваше в нея. .
-Хареса ли ти така, а , котенце!?- изсъска тя.
Усети, че нещо не е наред. Пусна го и се вгледа внимателно в него… Гледай ти! Едно от съществата! И това ако не беше ирония…
Стана бързо, навлече остатъците от дрехите си, приглади косата си, излезе на балкона, метна го на гърба си и като игнорира бърборенето му, внезапно, с голям и премерен скок се метна на отсрещния покрив, и продължи нататък.
Нощта обещаваше да бъде интересна. Миришеше на живот… и на кръв.
Тичаше по покривите безшумно като вятър. Той продължаваше да мрънка и да се опитва да се откопчи от хватката й. Колко е досаден, помисли си и с едно премерено движение удари главата му в удобно изпречилия се на пътя й еркер. Поспи сега малко, а после ще видим - помисли и отново впи поглед в мястото към което се беше устремила.
Усети, че се задъхва и със задоволство забеляза знака, който очакваше да види от десетина минути - ето, това е пряката.
Скочи на улицата, зави зад ъгъла и се шмугна в изоставената къща.