автор: yellow_crane

"На кестена под кичестите клони
предадох тебе аз, предаде мене ти."
Джордж Оруел - "1984"

Тихо и кротко, тихо и кротко,
двамата с тебе пак пиеме водка.
Пиеме водка и никой не казва,
никой не казва и дума за тази,
която обичахме, а днеска я мразим.
Днеска я мразим, защото предаде ни
почти едновременно.
Почти едновременно и леко болезнено,
кой знае защо.
Кой знае защо, ето че Оруел
в мене звучи:
"Аз тебе предадох, а мене пък ти."
И така чак до края, и така чак до края
всичко отново пак се повтаря -
двамата с теб и бутилката водка,
тихо и кротко, тихо и кротко.