автор: Ray

Невиждаща съм се родила.
Или съм си забравила очите с времето.
По навик пътьом се изпускам.
Или се спъвам ненадейно в себе си.

Разсипвам се по невнимание.
Несръчно после се събирам.
Остатък между левите ми длани
остава винаги. Недешифриран.

И карам опипом. Успешно даже.
Насипното го смитам в пазвата.
Но все пак, търся някой, да ми каже,
с излишния си дефицит какво да правя, аджеба.