автор: Mojsei

Как да развием индивидуалността си?



(Продължение)


Законите на цялостта


-Интелектуалната способност аз я разглеждам като онази изградена субективност, чрез която става възможно да бъде разкривана хармонията на света, като негова обективност - казвам аз като постановка на разговора ми с Джиги в късния следобед на този топъл ноемврийски ден.
-По този въпрос споровете са особено остри - отвръща ми тя.-Не са малко учените, които отстояват гледната точка за наличието на могъща сила, намираща се извън човешкото съзнание и подхранваща духовното развитие на индивидите.
-Да! - казвам аз.-Това може да бъде разбрано и е така, но трябва да се добави, че тази сила не е и извън човешката сетивност, като под "сетивност" разбирам жива човешка дейност. Опознаването и овладяването на тази сила има централно значение за решаване на загадката на съществуването.
-Не е трудно да се види в специалната литертура, че много автори наричат тази сила "благодат" и застъпват позицията, че не е възможно тя да бъде опозната -казва Джиги без да заема позиция.
-Аз съм напълно съгласен с един автор като Морган Пек, че тази сила съществува обективно и, че без нея не бихме могли да решим въпроса за мястото на човека в обществото, да разкрием каква е същността на битието. За разлика от него, аз назовавам конкретно този феномен като умножена сила на общността, която се субективира от индивидите като тяхна сила, когато тази общност им принадлежи- казвам аз и изчаквам Джиги да продължи.
-Когато общността не принадлежи на индивидите, се задействат законите на отчуждението като друга страна на съществуването-казва тя, сякаш разбрала желанието ми да чуя нейното мнение.



Здравето - основа на живота


-Разбирането, че здравето е основа на нормалния, т.е. на щастливия живот е близко на всеки човек - казвам аз.-Като нишка на нормалното съществуване, то е не само предпоставка на любовта, но и разграничителна линия от страданието, което е извън полето му, когато стане устойчиво и го разбираме като болестно състояние.
-Аз разглеждам здравето като физическо и духовно, отчитайки и връзката между тях - веднага се отзовава Джиги.
-Процесът на психическите разстройства понякога се разглежда като независим от физическото състояние и това вероятно си има своите основания - продължавам аз разсъждението си - но и в тези случаи състоянието на физическото здраве трябва да се отчита като предпоставка.
-Аз разглеждам здравето като сила, която пази живота, като характеристика на самото съществуване. Доброто здраве е показател за запазена цялост на индивида - казва Джиги.
-И си напълно права! - добавям.-Сред предпоставките на философията са не просто хората, а онези хора, които са с нормална сетивност, а сетивността пък се разглежда не само като биологическа, но и с нейното социално продължение в лицето на свободната дейност.
-Допада ми това разглеждане на здравето - казва Джиги, а аз разбирам, че е така и по гласа й, някак интуитивно.


Силата на живота

-Животът на хората се движи от два вида сили - политическа и духовна -казва Джиги.- Исторически политическата сила винаги е била доминираща, а нравствената сила на духовността - подчинена.
-С теб вече стигнахме до извода, че развивата демокрация е свързана с подчиняване на политическата сила на волята на обществото като самото общество поеме повечето от функциите на управлението, а политиците поемат онези функции, които са в експертната им компетентност - обяснявам аз.
-Но това е преход на управление от позицията на авторитета на властта към управление от позицията на власт на авторитета - казва скромно Джиги.
-Политическата сила и нравствената сила са страни на социалния процес и се развиват в зависимост от неговата зрялост - допълвам аз.-Те са основа на различни типове управление.Съвременната държава изключително използва авторитета на силата за регулиране на общия интерес, който реално е твърде, твърде едностранчив.
-Властта на авторитета е такова подчиняване на другите, чрез което те стават по-свободни и по-силни - казва убедено Джиги. - Това е път на духовно израстване.
-Въпросът за механизмите на духовното израстване е въпрос за механизмите на самия живот - отвръщам аз. - И това е така, защото духовното е страна на живота. Развивайки хармонично всички срани на живота, човек достига и духовна зрялост, макар че духовните водачи ни показват съвършено друг опит, свързан с аскетизма, който използва специални техники за развитие.
-Духовно развитие се постига от тези, които знаят как да живеят - казва Джиги.-Тези хора постигат онова единение със света, което се разбира като озарение или общуване с бога, а реално човек достига до дълбините на собственото си саморазвитие.
-Да знаеш как да живееш е цяло изкуство - казвам аз. - Да живееш така, както го изисква природата ти на човек е въпрос и на знание, и на условия, и на развитие на жизнената дейност като поведенческа програма за разлика от социалната дейност, която има фундаментално значение за живота по силата на своя характер като човешка сетивност.
-Съдържателното разглеждане на божественото е свързано с реабилитацията на човечността на човешкото и извеждането му като доминиращо в живота - казва напористо Джиги.


Критична точка

-Джиги, разбирането на жизнената дейност като наша цялостна поведенческа програма, включваща и подчиняваща на себе си и социалната ни дейност е възлов момент, критична точка на диалога ни, защото така достигаме до механизмите на собствното ни саморазвитие - казвам аз внимателно, очаквайки да разбера какво впечатление са произвели думите ми върху Джиги.
-Терапевтите говорят за изграждане на "защитни механизми", чрез които да се предпазваме от болезнените удари на действителността - отвръща Джиги.-Някои нашумели идеолози много предвидливо и целенасочено говорят за разграждане на нормалната сетивност като път за навлизане в невероятното, а то реално е така като се отчете, че невероятното започва с напускане на нормалността. Ти самият Мо, на този етап от живота си, тръгвайки към трансформирането си в обикновен човек, започваш да отстраняваш някои от защитните механизми, които досега си изграждал и вече ги усещаш като пречка.
-По-скоро става въпрос за преструктуриране на защитната система, Джиги - казвам аз с разбиране на нейната позиция.-Разширяването на его-границите ни е в права зависимост и със социалните ни контакти.


Поемане на отговорността

-За да съединим материаното и духовното като страни на жизнената ни дейност, ние трябва да поемем тази отговорност, да проявим смелост - казва Джиги.
-И тази смелост се проявява в усилието да погледнем в себе си, да подредим и променим там нещата, за да се хармонизираме с външния свят - отвръщам аз.
-Навлиането в стихията на жизнената дейност е поемане на отговорността да се живее по законите на цялостта - пояснява допълнително позицията си Джиги.
-Чувал съм те да казваш, че поемането на отговорността в терапевтичния процес от пациентите, за болшинството от тях, е сериозно препятствие, което те не могат да прескочат - припомням си наши предишни разговори аз.
-Да! - съгласява се Джиги.-Поемането на отговорността за терапевтичния процес е много важен момент в работата с пациентите.
-Овладяването на жизнената сила изисква ежедневна тренировка, което показва, че поемането на отговорноостта е практически въпрос - казвам с разбиране по въпроса.
-Аз уча моите пациенти да поемат цялата отговорност за своето раздвояване, което е форма на душевното разстройство, за да направят необходимите промени в себе си и така да се излекуват, отхвърляйки проклятието на спомените и навлизайки в един нов свят като новородени - споделя Джиги.


Воля за израстване

-Ролята на учителя, респективно на психотерапевта се свежда до това правилно да насочи своя ученик, респективно пациент, с което му спестява много усилия в търсене на верния път - посочвам скромно аз.-Ученикът, респективно пациентът сам трябва да прояви воля по пътя си на разтежа.
-Това е така Мо, но по-трудно е да се опише самата тази воля, нейното естество -
казва Джиги.-Тук някои терапевти отново говорят за тайнственото.
-Аз не възразявам срещу термина "благодат". Чрез него изразявам еуфорията от разтежа, която е друга страна на упражняваната воля за разтеж-пояснявам с готовност да направя допълнителни разяснения.
-Израстването и любовта са страни на един и същ процес, нали така? - пита Джиги.
-Да! - съгласявам се аз. - Хора, които обичат, са хора, които израстват, а израстването, разбрано като приятелство, е основа за закрепване на любовта.
-За хора, които са минали по този път всичко е ясно, но, който чува тез неща за първи път има основанията да твърди, че нищо не разбира - каза Джиги, обобщавайки отговора на много въпроси, които биха могли да възникат.
-Това, което споделям с теб е мой дългогодишен опит, Джиги - казвам с известна доза задоволство, че отстоявам прагматизма като линия на нашия разговор.
-Предлагам ти тук да направиш едно поетично обобщение като екзистенциална илюстрация на диалога ни - казва Джиги насърчително.
-Идеята ти е добра и ще опитам с един текст, който ти дава и на теб възможност за размишление върху казаното до тук - отзовавам се аз.


Заемаш позата на анти-любовта


Заемаш позата на анти-любовта
с твърденията,
че любовта не те интересува,
а в действителност
ти си в прегръдката на Не-любов,
което пък си е обикновен мързел,
който е основа
на лицемерната ти усмивка,
която се стопява,
когато останеш сама,
задушавана
от разтърсващи ридания,
а колко е трудно да излезеш
от удобното бездействие на егоизма,
който ти прави компания
в гънките на лесното…
Не ме карай да идам,
а направи
крачката
на собствения си разтеж,
с което и аз ще те подкрепя,
за да направим усилието взаимно.
(Следва)