автор: miela

Горките образовани мъже
когато срещат се със мене те
след миг или преди това
аз вече липсвам им така,
че радостта от любовта
отива в мисълта една,
че трябва да ме задържат.
А аз сама на себе си си липсвам
и търся неизвестния светлик
в очите на весел присмехулник
и искам щастието на безумния умник,
родил се, за да радва всеки друг,
но не и себе си.
А липсата е всъщност малка ласка
и болка от сърцето на света
и търсейки намираш самота,
а щастието чака те и страда,
че не желаеш да го видиш ти.
Че с липсата по- малко те боли....