Продължение...
22
По характер авантюристка, Таня не веднъж бе предприемала рискове в името на някое ново запознантство или на поредното приятно изживяване. Малкото приятелки, с които поддържаше по близки контакти, винаги оставаха изненадани от поредната и нестандартна постъпка. Повечето от тях вече бяха омъжени, имаха деца, а тя продължаваше да живее по свой собствен стандарт, свободомислеща и еманципирана, предизвиквайки завист в техните очи. Беше си позволявала доста волности, за които никога не е съжелявала.
Ето, че бе изправена пред поредния избор и в главата и цареше пълно объркване. Този мъж, с привлекателен външен вид и вдъхващ известна доза доверие, въпреки твърденията му че е откровен, бе напълно непознат за нея. Но една мисъл натрапчиво се набиваше в главата и. Следващите два почивни дни прекарани на Боровец, едно прекрасно място, при това без да са и необходими никакви пари, определи избора и.
Взела окончателното си решение, тя отпи още веднъж една голяма глъдка вино и започна да обмисля как би могла, там на място, да се предпази, ако все пак се получи неприятен за нея обрат.
Неочаквано на стола до нея безцеремонно се настани младеж, спортно облечен и с дълга неоформена коса.
- Здравей! - каза той и свойски я хвана за ръката. - Закъснях, но пък има защо. Отиваме на купон при едни приятели. Ще прекараме супер. Всичко е уредено. Не ни трябват никакви пари.
Появата му, въпреки че не беше приятна, не я изненада. С Боби, /така се казваше младежът/, от известно време тя бе поддържала интимен контакт. Беше с една година по-малък от нея и въпреки неуравновесеният му характер, тя умееше да го контролира и получаваше от него всичко, което и бе крайно необходимо. Нямаше постоянна работа и се забъркваше в най-различни далавери, с една единствена цел, да изкара някой и друг лев. Харесваше го, но не изпитваше някакви силни чувства към него. Липсата на човек, който би удовлетворил нуждите и желанията и, я принуди на този етап да се примири с тази връзка без бъдеще. Съвместното им ежедневие, ако може да се каже така, бе еднообразно, като през деня всеки по своеку търсеше начин да изкара някакви пари. Вечерите обикновено прекарваха по заведения, които приключваха в опиянение и безпаметност от употребата на алкохол, наркотици и бурен секс. От известно време започна да се ядосва на начина по който пропилява времето си и липсата на възможност за реализация. Оставаше и още една година, за да се дипломира и придобие бакалавърска степен по право. Липсата на средства и невъзможност от страна на родителите и да помогнат финансово я принуждаваше, въпреки
23
нежеланието, да отлага. Бе твърдо решила да направи всичко възможно и да отдалечи неговото присъствие в нейния живот, започнало да става сериозна пречка за бъдещето и. Опитваше се да създаде нови контакти и възобнови някои от старите, които биха били полезни. От няколко дни си намираше различни поводи да е заета и да не се срещат. Това, по всяка вероятност, го изнерви и той започна да прилага най-различни трикове за да и угоди и принуди, въпреки всичко, да бъдат пак заедно. Неговата поява, точно в този момент, бе съвсем неподходяща и тя трябваше бързо да намери изход.
- Отивам до тоалетната! - каза остро и стана бързо.
Тръгна към изхода, надявайки се да успее да говори с Ник без да бъдат забелязани. Той тъкмо приключваше разговора, когато тя хвана ръката му и го издърпа на страни така, че Боби да не ги вижда.
- Ситуацията се промени. - каза нервно избягвайки погледа му. - Бях готова да приема предложението ви, но се появи един приятел и се налага да отида с него. Моля да ме извините, но той е доста необуздан и не бих искала да се срещате. Може да има нежелана реакция от негова страна, която би ни донесла само неприятности.
Изслуша я внимателно, като постепенно на лицето му започна да се изписва съжаление от настъпилата промяна. Помълча малко и разбирайки нейното притеснение се постара да прояви нужното спокойствие. След кратък размисъл бръкна във вътрешния джоб и извади портофейла си.
- Наистина бихме прекарали приятно, но явно тази вечер късмета не е на моя страна. Мисля, че освен красиво сте и умно момиче, затова ви предлагам визитката си. Ако имате нужда от някаква помощ или проявите желание да се видим, може да ми се обадите. Оставам с надеждата, че нашето случайно запознанство няма да приключи сега и в този момент.
След тези думи той и подаде визитката си и една банкнота.
- А това е да платите сметката.
Тонът не търпеше възражения и тя с благодарност ги прибра в чантата си. Вече бе сигурна, че ще се обади, защото инстинкта и подсказваше че си заслужава.
15 декември 2000г. 6,00ч.
След шумното тряскане на резетата вратата на килията се отвори рязко и Ник скочи бързо.
- Ставай и излизай до тоалетната! - прозвуча силния вик на полицая.
24
Той вече бе взел тоалетните си принадлежности и излезна пръв изпреварвайки другите двама. Мифките бяха само две, като в едната не течеше вода. Когато стигна до тях видя два огромни плъха които, без притеснение от неговото присъствие, се придвижиха бавно към откритите дупки използвани за тоалетна. Разнасяше се непоносима воня от плуващи, в образувалите се локви, човешки екстременти. Започна бързо да се мие, за да има време и за другите. След десет минути щяха да ги прибера обратно. Времето за извършване на тоалетните процедури от всички в килията бе недостатъчно, но на надзирателите не им пукаше. Когато някой арестант не искаше да се прибира преди да е свършил, влизаха в действие палките.
- Никифор Борисов! Днеска си на дело. До половин час да си готов. - съобщи полицая преди да затвори вратата.
През решетките на малкия прозорец се забелязваше лека светлина. Бяха му прибрали всичко включително и часовника. Единствения ориентир за времето бяха трите пъти, когато донасяха храната и този прозорец, през който се виждаше само двора на затвора и каменните му стени, покрити с бодлива тел. Когато вечерта го вкараха в килията, там вече имаше двама души. Железните легла, прикачени неподвижно за стената, бяха само две и той трябваше да спи на земята върху един разпокъсан и смърдящ дюшек без никакво бельо, завивайки се с едно парче, наподобяващо част от войнишко одеало. Една лампа светеше денонощно, но светлината бе прекалено недостатъчна за мрачната килия. На едната стена имаше малка железна маса и два стола неподвижно хванати за пода. В ъгъла до вратата стоеше кофа, която използваха за боклука и естествените им нужди. Изхвърляше се един път дневно сутрин и затова гледаха да я използват само в краен случай. Присъствието на всякакъв вид паразити бе нещо нормално, при тези нечовешки условия на живот. Сякаш, незнайно как и по какъв начин, се бе отзовал в годините на средновековието, добре описано в книгите и показвано в исторически филми. На следващия ден му предадоха багажа, донесен от майка му. Елементарни неща от първа необходимост и няколко кутии цигари, на които се зарадваха най-вече съкилийниците му. Никой не му обясни кога и по какъв начин ще може да се види с близките си. Присъстваше една тягостна обстановка, дължаща се на малкото пространство между четирите стени, без никаква възможност за движение. Като че ли изведнъж бе заличен от живота. Самочувствието му падна още повече, когато другите двама в килията, след като го разпитаха подробно, започнаха да разказват историите си. Простовати хора, полуграмотни, с основно образование и далеч под неговото ниво. Единият, от цигански произход, обвинен в убийство което
25
отрича, вече две години лежи по килиите. Другият откраднал четири кокошки на съседа си. Когато го арестували ги върнал, но вече шести месец е затворен. И двамата се водели следствени, но от дълго време никой не се интересувал от тях. Със назначени служебни адвокати, нямаха и най-малка представа, докога ще продължава това тяхно положение.
Ник се преоблече и се приведе горе-долу в сносен вид. Седна на едното столче, запали цигара и зачака да го изведат. Адвокатът не го посети нито веднъж и той продължаваше да е в пълна неизвестност. Въпреки че по природа бе заклет оптимист, липсата на каквато и да е информация, придизвикваше появата на едно тягостно чувство на обреченост.