автор: Sirius

За изповеди разни вече късно е,
с един замах светът се промени,
изчезнаха добро и зло и ясно е,
че няма я и любовта дори...

След дълъг сън надникнах към живота,
огледах се, опитах и разбрах,
как Фалшът с яростната си охота,
изтриваше надежди, радост, смях...

Повярвах в любовта и пожелах я,
но подигравки срещнах не веднъж,
защо ми беше нужно да мечтая,
и да се правя на обичащ мъж...

Сърцето наранено болката опита,
и стисках устни не веднъж и дваж,
взаимност търсех в устните, в очите,
и сам си давах нужния кураж...

С неистов трепет нежността потърсих,
на малкото се радвах - но уви!
едно - две камъчета малки поразкъртих,
едва ли повече съм свършил, може би...

И между пръстите ми също като пясък,
течеше времето със ход неумолим,
загубиха очите своя блясък,
останаха без маски и без грим...

Не мисля че е нужен алтруизъм,
във днешния забързан ден...
и хак да Ви е моят егоизъм...
нали това се искаше от мен!!!

9.11.2005г.
:)жоро