автор: RIMOZA

Дали ме има още,
в твоята душа,
дали за мен,
си ти съдба...?!?
Любовта е,
вино звънливо,
понякога сладко,
понякога горчиво,
Афродита гроздето,
за вино избира,
и в бели чаши,
го разлива...
Всеки има право,
сам да избере,
да отпие, или не !
Но който отпие,
дори веднъж,
в плен е на
омагьосващ дъжд,
и спасение няма,
покорно коленичи,
пред олтара на храма,
превръща се в роб,
понякога временно,
понякога до гроб...!