Аз морето съм, а ти брега
И галя тебе нежно-
Песъчинките трептят,
Но сякаш губи се мига,
Аз шепна тихо ти мълчиш
И сън жесток мечтите спят…
Вълни лицето бяло галят,
Но сърцето ти не стигат май,
Скалите остри мен не жалят
И пронизват до безкрай…
Навярно чуваш моя шепот?
Защо си няма ти?
И без да чуеш нежен екот,
Връщаш сенки и вълни?
Спят самотните мечти…
Вечер в мен оглежда се луна потайна
И ти пращам полъх лек,
Сутрин в светлина сияйна,
Аз обгръщам те със слънчев път далек.
Ти къпеш се във топлите лъчи,
Шумят водите във захлас
И възкръсват блян, мечти,
Че запееш ще с божествен глас…