автор: glishev

Пир в освободената зала. Даровете на датския крал.

Глъчка обхвана чертога обширен,
сръчни ръце там разчистиха всичко.
Много мъже и жени работливи
с ярка украса покриха стените.
Злато блестеше пред погледа смаян -
образи чудни за хорска наслада.
Дълго работиха честните люде(1).
Кралската стряха, макар и прекрасна,
беше жестоко разбита от Грендел.
Само стените и златният покрив
крепко стояха; а иначе всичко
беше в съсиреци кървави цяло.
В бягството свое отчаяно звярът
с удари диви, обхванат от ужас,
пейки трошил бе и двери изтръгнал.
Не е туй лесно - от участ да бягаш.
Горко на всекиго, който опита.
Смъртните хора ги тласка Съдбата.
Бяга човекът. Накрая пак ляга
в ложе, за смъртния сън отредено(2).
Всеки заспива след пирове шумни.
Влезе пак кралят в красивата зала,
седна начело на свойта дружина.
Надали виждал е някой събрани
по-благородни бойци дръзновени
около щедър, почитан владетел(3)!
Всички във радост надигаха чаши.
Хротгар със Хродулф, син братов на краля,
пиеха стара, добра медовина.
Нямаше още предателство, скрито
между стените на властния Скилдинг(4).
Вождът достоен, потомък на Халвдан,
знаме победно, тъкано със злато
сложи в ръцете на Беоулф Храбри,
още и ризница, също шлем бляскав.
Сетне добави и меч смъртоносен -
дар, най-достоен за гаута прославен.
Беоулф чашата вдигна високо(5):
нямаше срам от какво да усеща
той пред събраните знатни в чертога(6).
Рядко герои под покриви кралски
почит и дарове тъй заслужават!
Стана той близък на властния Скилдинг.
Шлема обвиваше пръстен железен,
здрав и с преплетена чудна украса(7) -
там да предпазва ковчежето костно,
щом завалят от потомци на чука
удари страшни на щитове в среща(8).
Вождът достоен извика да водят
осем жребци с чудно сплетени гриви
там през вратите на кралската зала.
Беше сред тях оседлан най-добрият;
носеше сбруя, стоцветно искряща -
камъни редки по нея горяха.
Хротгар бе яздил в отминала младост
коня с прекрасните тежки такъми.
Нивга не го бе предавал бегачът
в сблъсъка страшен на копия дълги,
мъртви когато започват да падат.
Кралят, закрилящ чедата на Инге(9)
даде другаря ездитен на гаута,
с него и скъпата сбруя красива.
Щедро дари го с коне и желязо,
с камъни цветни и злато блестящо
и пожела му от всичко туй радост.
Доблестен мъж бе владетелят датски!
Както подхожда, с богатства отрупа
смелия воин след славната битка.
Никой не ще отрече щедростта му,
нито зла дума за него би казал,
ако във слово е винаги честен.
***

The Glishev's Companion to Beowulfian Reading

В тази поредна част на поемата се възпява щедростта на владетеля. И не става дума само и единствено за Хротгар, който награждава Беоулф, а за поведението, което всеки господар трябва да следва: щедростта към храбреците прави вожда (крал, ярл, старейшина или морски крал) уважаван. Още повече, в тържествената атмосфера на пиршеството след победата поетът с удоволствие се спира на всеки от даровете поотделно, обръщайки особено внимание на разкошния шлем и конската сбруя. Известно е, че от описанието, докосването и разглеждането на злато и скъпоценности някогашните северняци (от Швеция през Англия до Исландия) са изпитвали особено удоволствие.

1.Разчистената от слуги зала е "обзаведена" с нови дълги пейки и маси на магарета. По стените са окачени голми гоблени с изображения на лов, война и пирове с участието на прадедите на краля. Това е изцяло в стила на някогашния бит у германските народи. Подобна, запазена и до днес тъкан, е гобленът от Бейо, изтъкан от съпругата на Уилям Завоевателя в памет на събитията около завладяването на английския престол (1066 г.)

2.От бягството на Грендел поетът се прехвърля към сентенциите. Целият живот е обречен на неуспех опит да избягаш от смъртната участ. Всъщност самото бягане те кара да излезеш от залата за пирове, която е съществуванието. Така краткият пир на земното битие завършва с дълъг отрезвителен сън.

3.Събраната след избавлението дружина естествено е съвършена и неповторима. Това е клише. Винаги след (или преди) голяма опасност рицарите на Кръглата маса, воините от ирландската Фиана и изобщо приказните дружини се вглеждат по-внимателно в себе си, за да открият, ч са сбор от най-добрите хора в земното царство.

4.Хродулф се споменава тук за първи път. Той е братанец (племенник) на Хротгар, най-вероятно син на починалия крал Хьорогар. Хьорогар и Хротгар са синове на по-стария крал Халвдан. Хротгар е наследил брат си след ненавременната му смърт. Тук се намеква, че един ден Хродулф насилствено ще свали чичо си от власт. В предишни части на поемата пак мъгляво се споменава, че кралската зала може да бъде застрашена от огън. В старата скандинавска литература често се разказва за крале, обградени и изгорени в дървените си дворци. Не мога да не си призная, че ми е жал за Хротгар, който е образец за щедър и справедлив владетел, пък и бездруго е преживял дванайсет години преди идването на Беоулф в ужас пред чудовището Грендел, без да смее да пренощува в собствената си зала за пирове. Впрочем, в следващите части кралица Уелхтеов, жена на Хротгар, ще постави синовете си под закрилата на гаутския герой, вероятно предчувствайки измяната на своя племенник. Изобщо, текстът на поемата е като айсберг - разкрива ни малка част от ставащото. Донякъде това е така, защото древните са познавали преданията много добре, донякъде защото това е търсен чисто литературен ефект.

5.Високото вдигне на чашата е знак, че вдигналият я иска да каже нещо: вероятно Беоулф просто благодари на краля за даровете и възхвалява щедростта му.

6.Беоулф не просто няма защо да се срамува; той може с право да бъде горд от себе си. Типичен похват на недоизказване.

7.Пръстенът в основата на шлема обхваща челото, слепоочията и страните на главата, докато се събере на тила.

8.Употреба на кенинги - иносказателни описания. Костно ковчеже: череп. Потомци на чука: мечове. Среща на щитове: битка.

9.Чеда на Инге са скандинавците изобщо. В случая - датчаните. Инге е второто име на бог Фрей (или Фрьой), който според християнизираните стари предания царува над северните народи след върховния бог Один (Воден, Вотан). Самите християнски крале на англите и саксите в Британия са извеждали произхода си от Бранд, син на Уоден, син на Фритоулф.

_______________
Предишна част: Беоулф XIV
Следваща част: Беоулф XVI