автор: paparakapv

И днес е петък, ден за опрощение
дърветята говорят със мълчание
И с клоните рисуват небосклона
осъден да пребъде мой завинаги
Обесеното слънце на лъчите си
подпира петъка във кръста на вселената
Виси на своя ръб и ми разказва
защото днес е петък, ден за прошка
Разказва ми за малкото момиченце
просещо обич, вместо милостиня
оглеждайки се във очите на слепеца
приседнал кротко в ъгъла до кръчмата
на каменните стълби под улука
напълно слят с пейзажа на казаните
и уличните котки, дето лаят.
Където му подхвърлят във чинийката
пари и няколко оглозгани усмивки
А после ми разказва за жените
които с достолепие на грешници
редят се на опашка пред олтара
Пияният и похотлив свещенник
им дава опрощение във тъмното
а те се чувстват вече по-пречистени
и палят свещи пред иконите за здраве
прибират се по домовете си щастливи
защото днес е петък - ден за прошка
В такива дни човеците са други
Налагат си да бъдат състрадателни
благочестиви, милозливи филантропи
които хвърлят греховете си в казана
А петъкът на пръсти се изхлузва
заспиват всички, даже и светулките
Светът се ражда сутринта различен
А хората изгубват свойта същност