автор: chipka

Продължение...
18


11 декември 2000г. 17,40ч.


Воден от двама полицаи с белезници на ръцете Ник влезна в съдебната зала. Застана до Огнян, Иван и непознатото момче които бяха докарани преди него. Видът им бе толкова окаян, колкото и неговия. Опита се да каже нещо, но веднага бе прекъснат. Успя само да им кимне. Съдията влезна и белезниците им бяха свалени. От лявата страна се изправи жена насредна възраст, облечена в червена тога. От дясната страна се бяха наредили адвокатите. Без да се церемони, съдията откри заседанието и провери дали има необходимото присъствие. Определи, че няма пречки то да се проведе според изискванията на закона и даде думата на прокурора.
Жената в червената тога започна да изяснява извършеното престъпление от обвиняемите. Представи направените експертизи и събраните доказателства от полицията до този момент. След като изреди всичко, което според прокуратурата е достатъчно, тя се обърна към съда с думите:
- Да бъде определена постоянна мярка за неотклонение "задържане под стража" на задържаните. Извършеното деяние е тежко престъпление по смисъла на закона. Събрани са доказателства които са достатъчни те да бъдат обвинени по чл. 354а от НК /Наказателен кодекс/. Разследването е в началото си и ако съдът ги освободи, ще им се даде възможност да попречат на компетентните органи да си свършат работата и истината да бъде установена.
Докато се изказваше, тя не погледна нито веднъж към задържаните.
Когато свърши, думата бе дадена на адвокатите. Подробно и със силно изразено възмущение, те описаха действията на полицията, направените груби нарушения при извършването на ареста и потъпкването на човешките права. Всеки един от тях се възпротиви на отправеното прокурорско искане, настоявайки съдът да го стави без уважение.
Това красноречие продължи повече от два часа. През цялото време съдията бе навал глава. Ник имаше странно чувство, че той въобще не слуша какво се говори. Изведнъж му стана ясно, че целия този цирк е предварително режисиран и той, колкото и да не му се иска, трябва да се примири с този нежелан факт.
Когато всички свършиха съдът се оттегли. Сложиха им отново белезниците и ги изправиха с лице към стената. Минутите течаха бавно и тягостно. Заседанието продължи след около половин час. Решението на съда бе прочетено без никакво предисловие. Ник слушаше без да разбира никой от цитираните правни термини.






19


- Водим от горното и на основание чл. 152а, ал.1 и следващите от НПК /Наказателно процесуален кодекс/, Софийски окръжен съд определи:
Налага постоянна мярка за неотклонение "задържане под стража" на Никифор Наков Борисов, Иван Илиев Стефанов, Методи Николов Лозанов и Огнян Петров Петров по повдигнатото обвинение по чл. 354а, ал.2, т.1 от НК. В случай на жалба или протест насрочва делото пред САС /Софийски апелативен съд/ за 15 декември 2000г., за която дата съобщава на явилите се страни.
Въпреки опитите да не бъде допуснат адвокат Иванов успя да се добере до него и да извика:
- Само се дръж! Ще обжалваме! Пред Апелативния съд това няма да мине.
За Ник тези думи не прозвучаха никак убедително. Очерталата се перспектива следващите дни, а може би и месеци, да прекара в килията обръщаше целият му живот с краката на горе. Погледна към близките си и виждайки сълзите в очите им, се опита да си даде вид на човек, приемащ спокойно решението на съда.




11 декември 2000г. 10,30ч.



От няколко дни Таня не бе излизала от дома си. Изпадна в силна депресия разбирайки за Ник.
Преди няколко дни, когато се чудеше защо той закъснява за срещата която си бяха определили вечерта, телефонът и извъня. Беше майка и силно разтревожена от видяното по телевизията. В първият момент не повярва на това което и каза. После започнаха да и звънят непрекъснато техни познати и тогава тя осъзна, че се е случило нещо непоправимо. Не знаеше какво да прави и първата мисъл дошла в главата и, бе да се прибере веднага при родителите си. Там тя се затвори веднага в стаята си, без да обръща внимание на техните разтревожени коментарии. Трябваше да се успокои и да мисли трезво.
От известно време тя живееше с Ник, който бе взел под наем едно жилище. Бяха се запознали съвсем случайно преди няколко години, оказвайки се на едно и също място по едно и също време. Намираше се в







20


едно квартално заведение и пиеше кафе, обмисляйки как да прекара предстоящата петъчна вечер. Той, седнал на съседната маса, предполагайки че е сама и предложи компанията си. Бе свикнала на подобен род мъжки покани предизвикани от силно привлекателната и външност. Обикновено даваше ясно да се разбере, че това не и е приятно. В този случай забави отговора си, чудейки се дали пък да не приеме. Нещо в човека, отправил поканата, я привлече. Добре облечен и със стегнат вид, тя бързо прецени че е доста по-възрастен от нея. Когато я заговори, ясно личеше притеснението от направената стъпка и явното предположение, че ще му бъде отказано. За своите двадесет и девет години тя бе натрупала богат опит от преживяните, в повечето случаи, краткотрайни връзки. Успяваше за кратко време да си направи правилна преценка за човека, позволила му да има с нея по-голяма, от рамките на общоприетото, близост. Първоначалното впечатление в повечето случаи се оказваше лъжливо и тя за кратко време, провокирайки с държанието си, успяваше да извади истинските намерения на показ. В не малко случаи този начин на действие и донесе само неприятности, които я принудиха в последно време да го избягва. Докато обмисляше какъв да е отговора, тя не показа никаква заинтересованост.
- Ник. - представи се мъжът.
- Таня. - каза тя кратко, поглеждайки го в очите. Погледът му беше благ и в него тя не видя нищо, което да и подскаже за някакви скрити намерения.
Той забеляза нейното двуомене и добил повече кураж, стана и се премести на нейната маса. Повика сервитьорката и когато тя дойде стеснително попита желае ли нещо.
- Чаша бяло вино и минерална вода, като ще помоля да са студени. - каза Таня директно на младото момиче, решила че едно питие би повдигнало настроението и.
- Извинявайте, ако ви се виждам нахален. Гледах ви от съседната маса и се чудех, дали и вие, като мен, не сте наясно какво ще правите тази вечер? - опита се да поведе разговор Ник.
- Останали сте с погрешно впечатление. Имам среща, но този който чакам явно не бърза и това малко ме изнервя. - отговори Таня запазвайки необходимата дистанция.
- Обичате ли предизвикателствата? - въпроса бе толкова директен, че тя се оказа неподготвена.
- Имам предложение за вас, което искам да ви кажа. - продължи без да дочака отговора и. - Знам, че съм в позицията на един напълно непознат за вас, затова ви моля да ме разберете правилно. Поканен съм от приятели за почивните дни в Боровец. Направили са ми резарвация в хотел "Самоков". Те са една приятна двойка. Сам, в тяхната компания, ще се чувствам определено







21


неконфортно, а няма кой да взема със себе си. Бихте ли приели да дойдете с мен? Много бих искал да се съгласите затова, ако сте свободна през уикенда и нямате никакъв ангажимент, ще се радвам да бъдем заедно. Мога да гарантирам, ако имате някакви притеснения, че ще се държа коректно и ви обещавам наистина да прекарате приятно.
Предложението бе толкова изненадващо, колкото и неочаквано. В интерес на истината тя знаеше, че финансовото и състояние не бе никак розово и възможността да прекара приятно вечерта беше почти никаква. Вероятността да се прибере в къщи, не изглеждаше никак приятна. Но това не бе очаквала. Една вечер да, но два дни и то прекарани с напълно непознати хора, това си е вече наистина предизвикателство.
Младото момиче постави на масата поръчаното и тя се протегна да вземе чашата. Отпи една голяма глъдка наслаждавайки се на приятния ароматен вкус на виното и на студа, който подразни гърлото и.
- Вие сте наистина интересен човек. - каза след като остави чашата. - Ако бяхте на мое място, как бихте погледнали на едно такова предложение и то направено от съвсем непознат човек?
- Бих се съгласил! - отговори той веднага като се засмя. Но аз съм мъж, а вие жена. Разликата е разбираема, така че то е отправено към вас и решението трябва да бъде ваше.
- Ако реша да приема, какви гаранции имам, че не ме лъжете? Та аз изобщо не ви познавам!
- Никакви! Само това което чувствате, виждате и най-вече желаете. Опитвам се да бъда откровен с вас. Не съм от типа мъже, които отправят подобен род покани към всяка срещната красива жена, разчитайки на пълния си джоб. А, за да бъда съвсем честен ще ви кажа още, че това ми е за първи път от много години и се чувствам доста неловко.
Прозвуча тиха мелодия на телефон и той бръкна във вътрешния си джоб. Извади малък апарат и погледна светещия дисплей. След известно колебание промълви.
- Извинявайте! Ще трябва да се обадя. Тъкмо ще имате възможност да обмислите решението си. От моя гледна точка, едно такова предложение е определено привлекателно. Тъй като е истинско, без някаква скрита умисъл, една жена като вас, на която и се харесват, предполагам, приятните емоции не би трябвало да ги изпуска. Няма нищо да загубите. Ще ви остане един приятен спомен, което мисля е рядкост в днешно време.
Стана, сложи отново телефона на ухото си и се отдалечи в безлюдния край на заведението.