автор: Oblivion

/упражнение/

невинност... моята ...
сякаш невинността
е притежание,
което сменя собственика си -
моята невинност се раздели с мен
и остана при един довчерашен някой,
когото изглежда не познавам добре,
и който ми навлича този грях -
завиждам му и го окайвам -
че негово е царството небесно
и че не го знае,
консервиран в едно минало,
което не мога да усетя като свое

съм
или съм бил
и какво -
онова там някога
или това сега

но когато за пръв път чуеш думата,
когато разбереш значението й
и вече светът е разделен
на сега и преди,
и днес няма надежда за връщане
и вече няма невинни...
не си невинен,
не съм невинен
а бил ли съм някога
не-вин'ен

един мит, няколко мита

измивам очите си с мръсните си ръце
вече е време да завещая нещо и аз


неслучайно ли в'ино и вин'а звучат толкова еднакво?