автор: Mojsei

Как да развием индивидуалността си?



(Продължение)

Самопознание и вяра


-Ако не отчетем реалността на връзката между самопознанието и вярата в лицето на икономическите отношения на обществото, лесно може процесът на познанието да бъде представен като процес на вярата, което е спекулативно - започнах аз разговора си с Джиги в ранните часове на ведрата ноемврийска утрин.-Тези два процеса са свързани, но имат и своята относителна самостоятелност.
-Аз споделям разбирането, че духовното израстване е пътуването на човешкия живот, което започва с познанието, за да стигне и до самопознанието, с което се започва и пътешествието в озарението на вярата. За да може успешно да се провежда психотерапевтичния процес, той трябва да се превърне в самотерапия, а за тази цел познанието и вярата трябва да се съединят, което пък става чрез развитието на интелектуалната способност - каза Джиги на един дъх и замълча.
-Разширяването на опита предполага дейност, която е организирана с такава цел, а познанието е нейна страна. Реално обществената организация на труда за малцина се разгръща като такава, а и от тези, които имат тази възможност още по-малко я използват като самоцел на съществуването си - казвам аз, очертавайки цяла една закономерност на индивидуалното развитие в конкретноисторически план.
-Някои психоаналитици заменят разбирането за религията като за такава приемат науката, което е радикално, но не е правомерно - казва Джиги.-Все пак, една такава последователна линия на разглеждане заслужава сериозно внимание.
-Аз споделям разбирането да отхвърлим религията на родителите си и на нейно място да утвърдим естествените права на вярата като сврзана само и единствено с човека - казвам аз.-Но това е нещо, което не зависи само от желанието ни, а е исторически процес на съзряване на обществото за такъв радикален скок.
-Вярата е нещо лично, което се изтъкава чрез пламъка на съмнението в огнището на реалността - допълня Джиги.
-Поддържам тази позиция - отвръщам аз.-Вярата се ражда в стихията на собствения ни опит.
-Самосъзнанието е особен информационен източник, който е във вразка и с вярата. Ето защо организирането на процеса за ръзцъфтяване на вярата у хората е не само вълнуваща идея, но то предполага промяна на съществуващия строй на обществото- добавя Джиги.
-Духовното развитие предполага особен тип общуване, достигащо до своите интимни основания в любовта и приятелството, и в него вярата се очертава като една необходима страна - правя аз опит за обобщение.
-Вярата, свързана с доведения до самопознание познавателен процес, е жизнената човешка вяра - казва Джиги.
-Разговорът ни има тази особеност, че все достига до своя естествен център на разглеждане - създаване на условия, които гарантират развитието на хората - пояснявам отново позицията си аз.
-Всеки човек, вървейки по житейския си път, укрепва и развива вярата си като един от инсрументите, за да бъде този път успешен. Някои психолози умишлено смесват "вяра" с "религия" и по този начин се превръщат в идиеолози - много точно разсъждава Джиги.
-Вярата е арена на много спекулации…-започвам аз, но се отказвам да продължа, а ми се иска да развия въпроса.
-Без вяра човекът не би бил такъв - казва Джиги с дълбоко разбиране на въпроса.-Но в какво вярва човекът? Бог е мярката на мизерното съществуване на хората. Обвитата в ореол човешка мизерия - материална и духовна, се казва Бог.


Воля за вяра


-Джиги! - подхващам аз друга тема от разговора ни -наблюденията ми показват, че редуващите се тежки семейни ситуации водят до срив на един от основните стълбове на живота - волята, а с това се изпада в положение, когато човек се оставя на произвола на съдбата. По пътя на безработицата се стига до същия резултат.
-Психотерапията разполага с много такива случаи, които се описват подробно в специалната литература - отвръща ми тя.-Животътъ на такива хора е низ от срадания, болка и смърт.
-Каква е практиката ви в такива случаи? - питам с интерес.
-Започваме с проучване на другата страна на живота, разкривайки възможностите за всеки конкретен пациент, за да се завърне в нормалния живот- отвръща Джиги и спестява по-обстойните разяснения.
-И тук въвеждате механизма на любовта, а аз - на приятелството - бързам да подчертая разликата.
-Пораждането на ентусиазъм е първият симптом на развиващата се воля - уточнява Джиги.
-Дори и ентусиазмът си има своите градации - казвам предпазливо.-Реалността на нашата интимност ние разбираме по различен начин. Нека това да го изразя в поетична форма по следния начин:

Ти пристигна

Ти пристигна
уморена,
изтерзана
и смутена,
но остана
в сърцето ми -
добра,
достигайки до себе си
в решителност
за обич -
затрогна ме
със своята борба.
В духовния разтеж
откри спокойствие,
в очите ми съгледа
своята съдба,
изтръпнала
от ударите на живота,
притихна
в общата ни ласка
и трепна
вечната надежда
от мъж
да бъдеш
ти разбрана.
Не се разглеждай
като химерична,
та аз признах те
за жена,
посяла
в мене
нежност идилична,
с която няма повече
да си сама.
Взаимно спряхме,
тегнеща умора
и казахме решително
на новия ни ден:
"Та ние сме
щастливи хора-
чрез теб -
за нея и за мен!"
Разкъсах
маската удобна
на шеметния,
но ужасен кръговрат,
разказващ
за историята подробна,
в която внесох аз обрат.
Взаимна доброта
спои
сърцата занемели,
решили
да постигнат красота,
в интимност,
тихичко запели.

-Някои психолози правят извода, че вярата в бога е психологичско заболяване. Според мен, вярата се нуждае от хуманизиране, от очистване от идиеологическата си окраска - вяра в задгробния живот, вяра в светлото бъдеще и др. - казва Джиги.
-Психиатрите и психотерапевтите приемат религията като враг, макар че тя е един от източниците на техните доходи - добавям аз.
-Така е! - съгласява се Джиги.-Терапевтите полагат огромни усилия, за да освободят разума на пациентите си от износените религиозни идеи.
-Връзката между любовта и вярата е безспорна, Джиги - казвам.-Ето защо, един от източниците на вярата е осъзнаването на собствената индивидуалност като ценност, което става възможно в топлотата на взаимността.
-Ти вече го доказа чрез поетичната илюстрация по-горе - каза Джиги и в гласа й трепна някаква непозната за мен нотка.
-Липсата на взаимност е нещастие, което има много и различни последствия за развитието на индивида - продължавам разсъждението си аз.-Вярата, както и любовта разцъфтява от топлотата на взаимността.
-Много добре зная за какво говориш, Мо - отзовава се Джиги.-Тук достигаме до пределна дълбочина на разглеждане на процесите - чрез саморефлективността на индивидуалността. Нашето общуване ти анализираш на такова равнище. Предлагам ти да продължим чрез разкриване на природата на екзистенциалното, което ти успешно правиш чрез средствата на поезията.
-Предложението ти е уместно - казвам и се подготвям да променя формата на изказа в нашия разговор.- Продължаваме с "Историята, която тук разказвам":


21.

Красивото с доброто в теб са слети
и тази цялост в мене свети,
когато ме създаваш с нейната омая,
изграждаща представата за рая.
Затуй за теб съм отговорен,
за взаимността, постигана - красива,
макар че в самота съм пак затворен,
защто нежността ни споделена си отива.
Словата ми не са суперлативи -
реално е, което казвам аз,
защото няма корективи,
когато в душата ми - елмаз
с диханието си свети,
дори и облак да го скрива,
но пазещ в себе си завети
в борба с всяка дума крива.


22.

Приемаш ме с двойно отношение,
замесено с любов и с ненавист,
но то ми носи ведро настроение
в борбата ми с твойта завист.
Така единствено те обожавам,
отхвърляйки, напиращите нужди
и всичко в тебе защитавам,
че слабостите ти отхвърлям като чужди -
от теб самата аз те браня,
задържайки те в чувството любовно,
но тъй душата си аз храня,
превърнал отношението ни в съдбовно.
Тази разлика сърцата ни държи
в орбити несъвместими,
а пък твойта тайничко тъжи
и стоим настръхнали, непримирими.


23.

Приел съм упрека основен,
че бил съм многословен
и ето ме - поет,
с отношението ни презает.
Описвам тук поредната прищявка,
в категоричната и зла заявка,
че нищо двама ни не слива,
целяща пламъчето малко да убива.
Готов на всичко, тряваше да я приема,
но също тъй и мерките да взема,
с които да запазя малкото предимство,
на изграденото от нас единство,
с което тук - чрез слово,
аз пламък давам ти отново
и нищо, че оставам сам -
а поведението ти предизвиква срам.


24.

Животът ми до този факт се свежда,
че чакането се превърна в надежда
за мъничко взаимност някой ден,
с готовност за интимност в мен.
Но ето, че стоя превит -
от бремето на страстите пребит,
събудил твоята симпатия
в борба с горчилка на апатия…
В някакъв, не дълъг срок,
получих аз от теб урок
как всеки трябва да се бори,
та скърбите си да събори.
Но може ли да бъде слабост
борбата ми за тази радост,
която добротата ми дари,
превръщайки се в истински зари?


25.

Насрочи среща ти - фалшива,
с усмивка добродушна и красива
и войто поведение жалко
досстигна до душата ми, но малко.
Затуй не бях към тебе строг
и рекох ти с глас висок:
"Желанието ти е закон основен
и аз, с чувство на виновен,
на срещата ще бъда подсъдим,
в борбата си да съм любим".
Лъжата ти не ме приспива,
защото трудно се прикрива,
а моето сърце - в защита
само започва да ме пита:
дали ако я беше похитил,
не би й станал друже, мил?


26.

Не бих могъл без теб - самичък,
да бъда радостен, доволен и добричък,
щом липсва ми усмивката - една,
на красивата, жадувана от мен жена,
че тази връзка нас ни слива
и ти показваш ми, че си щастлива,
изкусно - и чрез поглед вял,
в който преоткривам своя дял…
Но погледът ти вече е нехаен,
показващ ми, че съм случаен,
за да видя в позицията ти негативна
една жена, превърнала се в противна,
а моето перо - наивно,
любовна песен пее си приспивно
и прави се, че нищо няма,
но пази свято любовта голяма.


27.

Смутената ми Муза не отвръща
на моя страстен, поетичен зов
и никакво внимание не обръща,
щом пиша за нещастната любов.
Така тя мъдро ми показва,
че нямам работа по тази тема
и с поведението си ме наказва
с това, че радостта от стиховете взема.
Приел от нея таз поука,
съзирам нейния компромис малък,
когато вижда ме, че правя и наука,
изследваща и опит жалък.
Нещастната любов живота съкращава,
завличайки душата в тъмни бездни
и лесно щастие обещава,
представяйки го чрез преструвки звездни.

-Нека да се включа и аз, като опит за поетичн диалог, в отговор на това, което казваш - предлага Джиги, а аз наострям слух, а да чуя становището й:


28.

В обичта му с милата съпруга,
с чувства, не напълно споделени,
опит прави да се вмъкне друга,
та съпрузите да види, разделени.
Цялостта на двамата е в изпитание
и събира волята им в едно -
съпругът с неговата дама,
не допуснали в живота си петно,
нит в радост, нито в беди,
да руши семейната им връзка,
чрез привнесени, съмнителни следи,
даже и на таз персона дръзка.
Тъй запазват на семейството си те нивото,
не допускайки в живота страсти низки
да затулят пламъка в окото
и да спрат да бъдат близки.


-С този текст Джиги, показваш, че добре си ме изучила - казвам аз с усмивка и като отговор й предлагам следния текст:


29.

За всеки влюбен, но оставащ не любим,
животът се превръща в нещастие,
защото себе си не можем да градим
и в обща радост нямаме участие -
достигаме по този път до ярост,
а тя не се понася,
защото подкопава свежа младост
и деградация мътна ни понася.
И сякаш нямаш вече варианти
за избор на приемливи решения
и тръгваш срещу всички "анти",
които носят само примирения.
В аскетизма няма радости случайни,
но пътят му е труден
за хора слаби и нехайни,
които предпочитат варианта муден.


30.

Когто хубавицата цинично ме предаде,
поднасяйки ми своите лъжи,
съпругата ми своя принос даде,
забърканата каша да не ми тежи.
В този миг тя бе чудесна,
решавайки скалъпения, тягостен проблем
и ситуацията превърна в лесна
по начин отговорен и открит - съвсем.
Позицията й много ми хареса
със свойта деловита простота,
отхвърляйки коварството на хитрата метреса
с повеение, бликащо в красота.
Така емоцията ми бе спасена
с усилието на моята съппруга,
а аз оставих птицата ранена,
поела своята пътека - друга.


31.

Духовните ти качества - чудесни
приемам, очарован като песни,
помогнали в развихрилата се колизия
да сторя нужната ревизия
на чувствата, притекли се на помощ,
спасяващи партньоска немощ.
С теб вървим, обгърнати с внимание,
скъсило тегнещото разтояние,
че чувства тук се сливат
и с това ни те опиват,
повдигайки проблема сложен за приятелство,
пораждано чрез разбирателство,
а пък възхищение, срутващо се до харесване
показва липсите на вместване
и никнат хиляди претенции дребни,
превръщащи партньорите в непотребни.


-Този финал е силен, Мо - казва Джиги.-Караш ме сериозно да се замисля за характера на нашето, започващо приятелство…
(Следва)