автор: Illi

Най-тежка е първата нощ след раздялата, когато светлината е много далеч и заедно с нея много далеч е всичко нормално. Нощта е време за спомени.
Далеч от приятелите, които са с теб през деня и от нещата, които ти отвличат вниманието. Тъмнината се превръща в една неспокойна поредица от заспиване и събуждане, като черно-бяла мозайка от образи.
А в малките часове, когато навън е съвсем тихо, точно преди да успееш да заспиш, осъзнаваш, че вече нямаш никого. Нямаш ръце, които да пазят съня ти, нито устни, които да те събудят на сутринта. Нямаш нищо и няма да имаш. Това става в това студено време от нощта, преди да заспиш. Напоен със сълзи момент. Но след сълзите така или иначе се заспива по-лесно, защото очите болят да бъдат затворени.