автор: Penelopa

Призрачен, развратен силует.
Навежда се-
се навежда отсечено
и скърца между зъбите му,
изнасилен лепкав мед...
Блудкава кална вода,
разлива се-
се разлива
в прозрачна, ароматна,
гладка
да блясък гладка
малко избеляла - "до прозрачно изтъркана плът"

Нахална невъздържана длан,
вкарва се,
се вкара,
в настръхнали нежни косъмчета,
на разпиляна пухкава коса...
изправена да мекота.

Цяла, празна
изпълва се,
се изпълва от подута болка,
легнала наполвина,
върху кълба от кървави провиквания...
лишени от вопъл на любов,

Частица само, частица в нищото
и влажна мокреща целувка се плъзга между устните ми,
и бедрата ми изтръпнали от лудост
не в любов, а в подсъзнание...
обвиват теб...