Аз вярвах в множество неистини,
неистини, но някак си добри
аз вярвах във доброто,
в мойте истини
за хората, за техните злини.
Аз вярвах!
Как повярвах Господи
във нещо, ей така
без да усетя даже
какво е зло.
Накрая го почувствах Господи
със цялата печал
на майка, точно майка Господи
на две души.
Едната е при мене Господи
а другата къде?
Къде изгубих Господи
душата си една?
Не може никой да ми отговори.
Не може! И дори
със сълзи някой да го стори
дали ще му повярвам?
може би ...