автор: Illi

Не случайно гущерчетата могат да си късат опашките. Много е полезно, когато трябва да избягаш.
Късаш опашката и повече няма за какво да се притесняваш. Е, освен че ще потече малко кръв и известно време няма да си имаш опашка. Тя, разбира се, ще порасне отново и ще е почти същата. Не е голяма работа, мислят си някои, но то е само защото не са късали собствените си опашки.
Изобщо… не можеш вечно да държиш гущерчето за опашката му. Рано или късно то ще разбере, че може да се измъкне само ако я откъсне, защото тя от сума време е скъсана на половина и ей-толкоз й остава - и ще падне. А гущерчето може много да си я обича, опашката, обаче като опре ножа до кокала - ще я остави. Ще потече малко кръв, ще заболи малко, а то обърканото ще се шмугне през тревата и няма да го видиш повече. И след време ще започне да расте новата опашка и накрая всичко ще е по старому.
А в ръката ти ще потрепва откъснатата опашка, после ще застине и на теб ще ти трябва известно време, за да осъзнаеш, че вече нямаш никакво гущерче. А само една мъртва, безполезна опашка. От която не може да стане ново гущерче, а само обратното.
И единствения начин е просто да се започне наново. И този път да не държиш гущерчето за опашката му…
Метафорично, разбира се. Аз не говоря за гущери и опашки, аз говоря за любов…