автор: nomad

"И сякаш аз не съм живеел никога, и зла измислица е моето съществуване!"
Ат. Далчев

Бях сянка- без глас, без следа-безмълвен и печален силует. Прогонен, аз бродех изгубен по олюпените стени на града. Живеех под бледната светлина на мъждукащите фенери- там в лоното на разрушения град и "сякаш аз не съм живеел никога".
Не бях сам. Редом с мен и други сенки тлееха в беззвездната нощ и тихо гаснеха в мрака. Кой бе нашият дом? Къде живеехме? Живеехме ли въобще? Или бяхме просто зла измислица- експеримент на някои умопобъркан? Кой съм? Къде съм? Трябва да има смисъл! Нещо, дори едно атомче смисъл в живота! Една искрица, която да ме води в тъмнината!
Има! Има пламък, има и пожар! Аз не съм сянка! Аз съм пламък! Горя, но не ще изтлея, защото огънят ми е вечен! Аз грея- малка звездица в нощта.
Следата ми не е пепел, а пурпурен огън, който ще се разрасне! Свободно ще бушува и ще изгори призрачните руини на мъртвия град. Сенки, ще бъдете свободни! Нощта ще бъде ясна с милиарди звезди на небосвода!
Не, нашето съществуване не е зла измислица! Защо нощта превръща се в ден? Защо не е вечна? Защото има светлина и винаги ще бъде ден, ще бъде!!!
Сега говоря, крещя, викам и никой не може да спре гласа ми! Той разцепва тишината и отеква в празните улици и пътеки на безличието. Няма кой да ме чуе. Всички са или глухи, или улиците са празни. Не, не са празни, все пак владения са на обществото. Или не- празни са- празни като изгоряло поле.
Ех, общество, общество. Май ще е по-добре да те наричам съвкупност от роботи. Да, роботи- марионетки въплътени в жици и стомана- хладна купчина метал- без душа и без глас. Хиляди сте, може би милиони. Огромна маса марширува сляпо по руините на спящия град и стъпките отекват глухо в сивия паваж. Тя следва не звезда, не огън, а програма-мозъчна промивка и безличие. Сляпо следвате гласа на Всевластния или на Системата, за вас няма "аз". Не "сякаш", а вие "никога" не сте живеели и "зла измислица" е вашето съществуване. Не! Вашето дори не е съществуване- то е скотуване. Не дори и това не е. Животните поне имат душа! Нарекли сте се общност. Общност от какво? От студени ламаринени форми с чипове вместо сърца? Сметачни машини, безскрупулни изпълнители на числата на съдбата? Има грешка! Ужасна математическа грешка! Числата взеха да се повтарят пак и пак, и пак... Нека спрат! Нека се обърне съдбата! Нека математика онемее!!! Не с числа, с очи ще се научите да гледате! Чиповете ви с живи сърца ще заменя и не ток, а гореща кръв във вените ви ще заблъска, защото животът е вечен, вечни са сърцата!

Радослав Иванов 07.11.2005