автор: Amar

Подмамена от твойте лабиринти,
залутана със мрака се надбягвам.
Изгрявам те, отричам зимата -
писана да съм ти лято.

Отронвам се в мечтани висини
на нечии посоки устремени.
Оглеждат ме красива твоите очи -
обречена да съм ти време.

Все някога ще стана тишина,
изкрещяна в твоето бездумие.
Ще преобърна, подчиня света -
орисана да съм ти лудост.

Все някога ще си за мене
прошка и стихия, и забрава.
Знам, че любовта ще ни намери
на някоя далечна гара.