автор: nomad

Помниш ли полъха на сладкия мак,
Който вплитах в твоите коси-
Там под върбата,

Където сгушени под дъжда
Ни галеше с клонките леки
И слушахме шепота на реката?
Да, онази река, на чиито бряг,
Унесена в лекия си бяг
Тебе за пръв път видях.

Помниш ли...
Забравих и брега и реката,
Впуснах се сляпо след теб
И унесен тъй сладко в играта
Разбрах, че не мога да живея без теб.

*

Днес пак съм тук...под върбата
Нейде долу шуми пак реката,
Но няма го...
Няма го полъха на сладкия мак.