автор: starec

Лежиш сред белите постели
като реклама на загар.
В сърцето блъскат децибели,
нощта е твоя хвърлен зар.
Кръвта, подобно вестоносец
до всяка клетка прати вест:
Ще мине хала-змиеносец
да вземе момината чест.
И чакаш ти. Подобно струна
опъната си до предел.
Разстила мракът тежко руно,
вестта в очите ти прочел.
От клона птица любопитка
от взиране ще ослепей.
Увяхна дъхавата китка -
юнак не свърна, нито змей.
Ще светне ден и зъл пройдоха
ще те открадне без любов.
Но тез, които не дойдоха,
до гроб ще чуват странен зов.
Вина ще носят непонятна
и ще изгарят от копнеж,
че бог щом прати вечер лятна,
е задължително да спреш.