Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: zlatin139
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13931

Онлайн са:
Анонимни: 427
ХуЛитери: 5
Всичко: 432

Онлайн сега:
:: rajsun
:: vlakant
:: marathon
:: botyofentiev
:: mariq-desislava

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2021 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЩо е туризъм
раздел: Избрано хумор и сатира
автор: 4i40

Преди да измисли другите начини за придвижване човекът е ходил пеша.
Ходенето е изяждало цялото му свободно време, карало го е да огладнява и да се чувства нещастен, като е виждал по-бързите хвърчащи, плуващи и търчащи твари. Много време е минало, докато някой се сети, че конете са за яздене, а друг, още по-мързелив да открие колесницата с място за сядане, ескалатора и линкълн-континентала с барче, стереоуредба и лаптоп. В процеса на измисляне, естествено не всичко е вървяло много гладко - някой друг кретен пък създал съчленените автобуси, тоалетните във влака, кораба "Титаник", тясната велосипедна седалка и униформите на стюардесите. Но никой не е навредил толкова много на човешкия род като този, който е изобретил нещото, наречено туризъм.
Туризмът не е начин за придвижване. Това е безмислено ходене до пълно физическо изтощение с багаж, който си длъжен сам да си носиш на гърба и с гладен топковиден стомах да се възхищаваш на изпречилите се пред очите ти бодливи храсти, пропасти, лесно свличащи се канари и тъпи планински водачи.
На всеки пешеходец, който иска да възрази на това изчерпателно определение, ще напомня как цялата му туристическа група след завръщане от поредния освежителен маршрут се блъскаше в автобуса около местата за сядане. Същите, които бодро се бяха щурали из горите и скачали като планински кози от връх на връх, сега се ритаха с тежките си обувки, ръгаха се с раници и се гледаха като смъртни врагове в надпреварата за седалки. А помните ли едно дребно старче, което преди час припкаше с устна хармоничка и йодлери, как извади от багажа си сгъваема патерица, провлачи счупения си някога крак, но никой не му обърна внимание.
Какво е нужно, за да стане човек турист? Най-често това глупаво желание идва при замъглено съзнание след катастрофа, след удар от гръм, развод или боледуване от менингит. В началото е необходимо да попаднете на подходяща група.
През делничните дни трудно можете да намерите туристи, а и те тогава много приличат на нормални хора - возят се в трамвая, имат си семейства, ядат пици с гъби и кетчуп, някои даже имат коли. На турист е най-вероятно да попаднете в събота призори. Тогава е времето на тези същества. В тези радостни часове, когато добрите хора са изключили телефоните си, натиснали са копчетата на будилниците, внимателно придърпват завивките и нежно се усмихват насън, предчуствайки с биологичните си часовници двата почивни дни, незнайно откъде по улиците изпълзяват странни създания. Те са обути в огромни тежки и грозни обувки, които явно им пречат да се придвижват бързо, облечени са в дрехи, състоящи се от повече джобове отколкото ясен смисъл, а на гърба си носят нещо направено от връзки, токички, ремъчки и каишки, всичките зашити върху чувал с дръжки. Тези създания са туристите. Те се познават помежду си, защото тяхното тихо и на пръв поглед безвредно безумие винаги се упражнява на групи.
Ако все още не сте се отказали, решили сте да се подложите на изтезанията на пешеходството и постепенно да придобиете тяхната изкривена психика и уродлив външен вид, присъединете се към една такава група. Ще ви посрещнат дружелюбно и след няколко отровни забележки ще се почувствате като виновно нищожество:
"Вие искате да вървите с ТЕЗИ обувки?" Поглеждате към добрите си стари удобни кафяви половинки, с които досега сте вървели, и то доста успешно, но явно, че не може да продължава повече така.
"ТОВА ли ви е багажа?" Поглеждате срамежливо към найлоновата торбичка в която сте сложили сандвич, шише с минерална вода, две салфетки и книгата "Как да оцелеем сами в планината".
"Той НЯМА фенерче и туристически нож!" - констатира тъжно някой и преди да успеете да възразите, към вас се приближава един тип със смешна шапчица с папулка, явно главатаря, и ви нарежда: "Другата седмица те искам оборудван както трябва и без хленчене по пътя. Ясно?" Смънквате ясно, ясно и си тръгвате засрамен и обзет от някаква непозната амбиция. Това е само началото на вашата лудост.
След една седмица, в събота призори чакате на спирката "оборудван". Имате обувки, които трудно отлепвате от земята и за които ви е ясно, че през първата године ще са неудобни, докато загрубеят краката. На гърба си имате чисто нов чувал с дръжки и катарами, за който продавачката ви попита "колко литра да е раницата". Вие й казахте, че няма да я пълните с вода, а тя ви погледна със странно съчувствие, взе една раница и я напълни с всичко необходимо.
Скоро групата се събира, пристига и главатарят, сега ви гледа одобрително, явно сте заприличали на турист, приемат ви за един от тях, напомнят ви за хленченето по пътя, идва автобус, качвате се и тръгвате. По пътя групата нервно запява песни, придружени със странни подвиквания, текста го знаят всички с изключение на вас, явно са пели и друг път, раницата е задръстила пътеката между седалките, обувките почти не убиват и си казвате "не е чак толкова лошо нещо туризмът".
Лошото започва по-късно.
Слизате в подножието на някакви чукари, автобусът си тръгва празен със сънения си шофьор - последния нетурист, когото виждате. Оглеждате се за снек-бар или поне кафе, но наоколо са само дървета и камъни. Групата се накачулва с багажа, главатарят, за който научавате, че се казва водач, брои всички. Някакъв веселяк ви помага да си качите раницата, но когато я пуска едва не падате по гръб.
Първият километър ви се вижда дълъг колкото Бостънския маратон. През почивката скривате зад едни храсти брадвичката, алпийското въже, два от хлябовете, шест консерви и резервните батерии за фенера. На следващите почивки изваждате от раницата още неща, но тя, проклетата изобщо не олеква. Имате пришки на двете пети и единия палец. Мъчи ви глад, но водачът не дава да се яде по пътя. Разрешава се само да се възхищавате на гледката, но не ви е до това. Нещо убива на гърба, вероятно е ръба на аптечката за първа помощ, но не смеете да я изхвърлите. Краката болят, но не толкова, колкото раменете. Онези около вас са обзети от някаква лудост, гледат трескаво с напрегнати лица, на моменти изпадат в бурна веселост, поучават как се ходи, колко да се наведете напред, как първо се поставят пръстите, после пружиниращо цялото стъпало, а на вас ви се реве. Иде ви да седнете под някое дърво, да захвърлите всичко от гърба си, да си събуете обущата и да лежите неподвижно докато дойде бялата смърт, дивите зверове или прекарат тролейбусна линия. На всичкото отгоре оня главатар - водачът непрекъснато сочи нещо, на което трябва да се чудите, да ахкате, да цъкате с език и с насълзени очи да викате "каква красота". Той се мъчи да ви убеди, че днешната лека разходка е една увертюра към героичните походи, на които ще сте способни само след няколко месеца, естествено под негово ръководство.
Постепенно ви става все едно. Имате чувството, че винаги сте живели сред канари и диви туристи, никога не сте знаели друг начин на придвижване, освен лазенето по стръмни пътеки, че краката винаги са си били разранени, а в невръстна детска възраст, едва проходили, са ви зашили на гърба раница колкото осемдесет литров бойлер. В този момент някой отпред извиква "хижата се вижда!".
Представяте си вана, чаша джин с тоник, резенче лимон и малко лед, от която бавно отпивате на малки глътки, докато се пече шпикованото с тънки сланинки и полято с неизброими подправки свинско бутче.
Хижата се оказва влажна и студена барака с безкрайно вкиснат хижар, който посреща групата не по-дружелюбно от двете си овчарски кучета. Той веднага предупреждава всички да пикаят и там някои други работи по-далече от хижата, защото вода няма, носи се от едно дере на половин час път, а предишната група така оплеска околностите, че цял ден дъжд не можа да измие поляната.Показват ви някакви дъски, на които ще трябва да спите с още 12 души.Водачът праща половината да събират дърва, за щастие сте в тази група, защото останалите трябва да изтупат смрадливите одеала и да донесат вода от онова дере. Когато огънят е запален и в огромния чайник ври едно пакетче чай, вие трябва да започнете да се веселите заедно с останалите туристи - мрачни, премръзнали и претрепани от път. Някой даже запява, явно за да се подмаже на водача. Прекарвате нощта до кокалестия гръб на някакъв непознат, който обилно е употребил лечебен планински чесън. Тайно дъвчете извадената от раницата филийка хляб със стар мармалад, проклинайки собственото си безразсъдство и слушайки как в дъното някой тихо стене на сън.
На сутринта се мъчите да определите коя част от тялото не ви боли, но май няма такава.Ставате с изкривен врат, обувате омразните обувки, слагате си раницата и тръгвате обратно с предателите, които се отказват от похода, за разлика от 5-6 жилави старци - те продължават с главатаря нагоре към още по-далечни хижи и някакъв тъп връх.
Обратният път се оказва не съвсем лек, особено след като един умник предлага да минете "по-направо" и се изгубвате сред бодливи храсталаци и коварни камъни. Все пак се добирате до място, откъдето се виждат далечни къщи, дворове с масички и беседки и гладките шосета, по които пътуват с колите си истинските хора. Вижда се и автобусна спирка, към която цялата опозорена група се спуска безредно.
Пред вратата на автобуса подло ритате по кокалчето някакво невинно девойче и се хвърляте на седалката части от секундата преди бабичката с тиролските чорапки, която през цялото време ви се подиграваше "такова младо, а бързо се умори".
Пътувате към къщи, към мекото легло, удобните кафяви стари обувки, топлата вода, чашата джин и към отдавна измислените други начини за придвижване и си мислите как в подходяща компания от невежи автомобилисти ще разказвате какво е нужно за един лек преход в планината, как се носи раница-бойлер на гърба и как се стъпва с мека пружинираща походка по пътеката към уютната топла хижа, заобиколена от красотите на дивата природа.


Публикувано от mmm на 17.04.2004 @ 08:43:01 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано хумор и сатира

» Материали от
   4i40

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.76
Оценки: 17


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

17.05.2021 год. / 18:18:04 часа

добави твой текст
"Що е туризъм" | Вход | 12 коментара (25 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Що е туризъм
от mg42 (ggt@mail.bg) на 17.04.2004 @ 10:35:21
(Профил | Изпрати бележка)
майна, що ли се сетих за антилопа Гну и великия израз: "Автомобиль не роскош а средство передвижения:)"
10х:)


Re: Що е туризъм
от BlackCat на 17.04.2004 @ 10:42:55
(Профил | Изпрати бележка)
Другарю Чичо, засрамете се! Така ли се дава пример на младите? Как ще опознаят красотите на милата ни родина, ако стоят пред телевизора или се возят на тролей? Срамота! А къде отиде уважението към възрастните хора, къде остана неписаното правило, с което са ни закърмили - да правим място на възрастните хора, за да седнат в автобуса? Възмутена съм!
И ако продължа така да се възмущавам, ще падна по гръб, а това не е добре за една котка. Заприличах на Чеширската - само една усммивка останах :)


Re: Що е туризъм
от entusiast (entusiast@mail.bg) на 18.04.2004 @ 14:16:30
(Профил | Изпрати бележка) http://bglog.net/blog/entusiast
Ех 4и4о, 4и4о, мъчно ми е за теб щом не си разбрал какво е, като се качиш на върха или там каквото е и после да разпалите скарата да разлеете винцето и ракийката и..... абе как влизат и в вки количества. А то всеки може всеки:)


Туризьм е да стигнеш по най-трудния и далечен път до едно място на което нямаш какво да правиш:))))


Re: Що е туризъм
от lachistata на 23.04.2004 @ 23:14:24
(Профил | Изпрати бележка)
Смях се, много се смях. Прекрасно е! Поздравления!


Re: Що е туризъм
от ojos на 28.02.2005 @ 11:11:05
(Профил | Изпрати бележка)
хаха, страшно духовито, страшно готино и страшно познато! :))


Re: Що е туризъм
от sradev (sradev@о2.pl) на 28.02.2005 @ 13:53:23
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
za posleden pxt predi 35 godini Pe6o me navi da se ka4im na bair... i dori ima6e idejata da bjagame po baira! No predi 4-5 godini ku4eto na lelja mi ni povede na ekskurzija i sled polovin 4as ni zavede na hledno mestence kraj rekata, na sjanka i s te4a6ta voda za ohlazhdane na grozdeto i krakata...
Ta ot mene da znaj6 - vzema6 pudel4e za voda4, 5 pxrzholi na glava, po 2 biri (bez da se broi ku4eto)... i taka zaobi4a6 turizxma, 4e s ku4eto se ugovarjate za sledva6tata sedmica pak.


Re: Що е туризъм
от Jipsy на 28.02.2005 @ 17:53:16
(Профил | Изпрати бележка)
Хаха... Много е хубаво.И аз доста се смях,докато го четох.Сега ще го пратя на учителя ми по туризъм,който разправя,че няма нищо по-хубаво от туризма :))) Поздравления за текста!


Re: Що е туризъм
от Nadie на 02.03.2005 @ 11:20:10
(Профил | Изпрати бележка)
Ти си от мойта партия, 4i40! Знамето е кръстосана вилица и нож. Лозунгът е "Долу туризма! Наздраве!"


Re: Що е туризъм
от rodopa (bianka@mail.bg) на 02.03.2005 @ 22:07:48
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря- най- после един смел и непредубеден човек!!!С удоволствие ще го прочета на групата-досега и през ум не ми минаваше да им кажа истината:):).Улесняваш ме много - чичо!!!
На следващият поход- ела за кафе при мен- няма начин да не ме познаеш- аз черпя всички с кафе!
Усмивката ми не слиза от лицето, благодаря!


Re: Що е туризъм
от Slepecyt на 13.03.2009 @ 18:57:17
(Профил | Изпрати бележка)
Мдааа... Забележително. Понякога съм се чудел - така и така съм от известно време в София, дали пък да не се прежаля и да хукна по чукарите да видя какво й е толкова велико на тая Витоша. Ама мерси! Успешно ме отказа от такива лудости.
Предлагам да се учреди фонд за вредни на името на пострадалите от туризма.


Re: Що е туризъм
от secret_rose на 09.08.2011 @ 17:00:18
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Как ме разсмя... :)))
аз затова външно се придвижвам към/от върховете с хеликоптер, та да не се блъскам за седалки :)))
обаче вътрешно все така съм пеша, че и канара бутам нагоре... :(


Re: Що е туризъм
от Liulina на 19.01.2011 @ 21:01:58
(Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/
Важното е да имаш посока и цел, другото е раздвиждване и освобождаване на заседнала енергия ;)
Посмях се доста.