За изпроводяк на една богиня
Започва вакханлията
във храма на утопията неосъщесвима
додето вино има
тука ще се пие
и песен дива ще се вие
в плач ще се задави
сълзи и вино и смесени във кофа
и съвкупления омайни и потайни
ще пият тъпаците и ще се питат
с болка гняв, омраза и дива радост.
Защо сме тука? Кой така ни изостави?
Иначе казано: Вакханлия в храма на една отлитаща богиня.