автор: simon

Някой ще се убоде на кривите думи. Нека видим кой.
Настръхнали усещания ходят по гърба на жената, която пуши в края на бара. Четиридесет годишна курва със здрав чорапогащник и малки гърди. Облечена с рокля на сини цветя. Иска някой да я чука бавно, докато тя държи очите си затворени и мисли за друг. За друг. За друг един.
Бели ленти отчайващо желание. Табелата свети и гасне. Светят и гаснат дните. Не светят, а гаснат нощите. Черни следи отчайващ копнеж.
Звучи музика. Но само в края на бара. Тя иска да танцува. Курвата иска да танцува за оня в мислите си. Става. Допушва цигарата права. Каква рокля се лее на пода от сини цветя…. Хилава, безобразна материя гали камъка с фугите, пълни със секс. Някой да изтърка черното, моля ви!!! Тя лази и стърже с нокти по камъка, танцува роклята. Обезобразена в тихи детайли, размазана от липса на фокус и цвят - сини цветя, безцветни поляни, жълти премигвания, сиви липси на въздух.
Грамадна нощ. Непоносима. Задушаваща. Колко любов има в една курва, лежаща на пода - обримчена от червено- лилавите следи на своето самоубийство. Мрачно горди следи. Следи, след които цветята разцъфват винаги променени.