автор: libra

Маймуна и слон
върху гърдите ми,
ухае санталовото дърво, знаеш ли
казват на маймуната дните и
в средния живот тежки са
ще върви и всичко около нея ще се руши
а аз пак се изправям
откъде ги намирам силите
самотник е маймуната, може би за това
- тежка съм, някой наскоро го каза
тежа им на хората
та за маймуната -
а когато е огнена,
гори, гори с пламъци диви, но изгаря само тя
никога не взима придружители
някаква излишна забравена почтеност я гони
казват била умна
но на мен не ми прилича много да е
виж слабите как оцеляват
и си признават слабостта
и пият доколкото могат храна..
после захвърлят
и е така
така е редно
важното е, живеят
и слабостта им е оправдание
и щом не ги мъчи съвестта какво значение има някоя и друга маймуна
дървената ми плочка е пепел
няма го аромата, сантала гори с див аромат, но само веднъж
и изгаря
а тези мои гърди голи останаха
дори и слона зороасирийски не ме задържа
а беше фундамент или поне казват така -
астролозите, на които не бива да им се вярва
освен това
астролозите казват
в последната част от живота си
тя умирала далеч и сама
не ми е по силите да си сменя датата
на която съм се родила
не ми е в характера да се моля за топлина
ще умирам от студ, ще се късам със зъби
ще побелявам от болка, ще умирам хиляди пъти
докато на края наистина не умра
но никога няма да моля
сама съм, сама ще умра
На плочка санталова, маймуна и то огнена
това е, познават, познават те астролозите
това е
и е съдба
и майната им на астролозите
за гърдите сега и за болката
повече дума няма да кажа.