Прощавай за почерка. Нали помниш, че пиша с лява ръка?
Всъщност, тогава съм била малка - сигурно само съм драскала!
Но както и да е.
Зная, че нямам баща.
Голяма съм и разбирам, че всяко дете ИМА баща!
/Естествено - без Христос - и в Корана го пише!/
Просто не познавам своя, а казват, че и той мен също.
Но знам, че имам теб, мамо!
Как бих искала да те помнех по-добре!
Но не - смътно виждам как ме превързваш
и когато плача от болка ме притискаш
в силната си прегръдка!
Сигурно те помня и повече - психоложкатачесто ми говори
за травмите в подсъзнанието ми. За скритите спомени.
Не мисля, че я разбирам напълно, но съм убедена,
че притежавам още нещо от теб!
Ти си винаги в мен, майко!
Пазя всичките си рисунки за теб! Повечето са по детски смешни -
Коледните картички с елени, приличащи на лисици,
или осмомартенските щъркели-самолети!
Но майките обичат тези неща!
Някой ден ще ти ги покажа! Ще се посмеем!
Много ми е мъчно, че не знам името ти - така и не ми го казаха.
Често на сън го викам, а после не го помня!
Реших да ти казвам "мамо"!
Смешно би било сега да ти мисля име!
Като се видим ще ми го кажеш, но отсега знам - ще ми хареса!
Госпожите говорят, че "такива никога не се връщали"!
По-големите също! Но аз не вярвам!
Чувствам, че нещо ни свързва! Знам, че пак ще ме потърсиш!
Сигурно и на теб не ти е било лесно, но заедно ще се справим!
Някои тук ругаят и дори проклинат майките си!
Но аз те обичам! Много! Нали имам само теб?!
Една поетеса бе казала, че пише за майка си, облечена в бяла риза!
Все още е топличко и аз съм с лятната си рокля -
нямам риза. Но и със зимната да бях, за мен би била по-бяла от сняг!
Голяма съм - разбирам от метафори!
Скоро ще си тръгна оттук - догодина е балът ми.
Мъчно ми е само, че не се научих да работя добре нещо!
Другите научиха - резбоват, готвят,
някои дори шият доста добре!
Но нали знаеш - без дясна длан не мога да правя нищо такова!
Всички мислят, че съм много нещастна. Но аз знам -
щом Господ ме е създал такава, значи съм хубава и така е трябвало!
Нима Бог създава грозни неща? Ще се оправя някак си!
За това и не обръщам внимание на доктора, когато разправя тихомълком,
че ръката ми била отрязана през китката - малките костички
при децата били още хрущяли... Представяш ли си?
Милостивите хора по улицата
давали повече пари на такива деца!! Чудя се какво ли още
могат да измислят хората!.. Само за пияното съжалявам!
Така и няма да свиря на него истински!
Но затова пък чета много! Винаги за празниците
ми подаряват книги. Чета ги много бавно и пак свършват бързо!
Знаеш ли, искам да стана учител! Знам, че много се учи, трудно е,
но това не ме плаши! И с лява ръка ще пиша някак по дъската!
Да, трудно е, но мисля, че знам най-важното -
всичко от което се нуждае човек е ЛЮБОВ! Толкова е просто!
Това и внушавам на всички нови деца! Такива едни малки,
сополиви и смълчани! И да знаеш - всички ме обичат!
Знам, че и ти ме обичаш и всеки ден те чакам!
Ще се гордееш с мен!
Голяма съм и разбирам всичко! Знам, че нещо хубаво
ни свързва!!
Ако не дойдеш до абитуриентския ми бал - оставям си адреса!
И всеки следващ ще оставям тук!
Прощавай пак за грозния ми почерк!
Целувам те с любов!
Твоя Р.
p.s. наистина съм си запазила рисунките!