автор: Leonard

Нучнофантастична поема. Написан на 03.01.2004 година. Отразява разбирането ми за безкрая.
Безкрайно много Вселени
( Нучнофантастична поема )

Диви думи в душата

мислите и

сърцата

мислите и писмата

и сърцата на децата.

Там на Земята,

където творяха:

Данте

Гьоте

Вазов

Ботев

и други известни поети.

И без да цитираме

агитираме

четем

пеем

и анализираме

спираме

помним цитати

куплети

отделни думи сега.

Без да смятаме

да се мятаме

и заблуждаваме днес.

Без префинени думи

глуми

приказки на критици

теоритици

и разбиращи литературата

народни лирици...

Тук и там

в безкрая

накрая

гдето има лъжи

от които боли,ще говорим за Земята...

О, Земя на безименни тайни!

Ти вървиш към възхода,

гдето човечност и любов между хората

ще съществува

ще има

ще бъде навред.

Където човечеството

ще върви напред

сред гори

вади

ливади

по къщи

дворове

блокове

читалища

сипеи

урви

бърда.

Там сред безкрая

по кораби

влакове

тъмни долини

гори

пламтящтите наши души

ще се слеят в братска прегръдка...

Защото добротата

знанието

човечността

състраданието

мирът между хората

любящото горещо сърце

са единственият път към спасението.

Долу всички хули

подигравки

убийства

сплетни

ругатни

посегателства

побоища

кражби атентати

неразбирателства

мърсотии

лицемерие

двуличие

подмазвачество

тласкащи човечеството към гибел.

Да живее Бог

и всичко добро в света.

Долу гадостта

пошлостта.

Аз обичам хората

и никои няма да сломи моята вяра

дори и вий лоши хора

отнасящи се зле с хора животни природа.

Ний сме братя от всички страни.

И чернокожи и бели в прегръдка аз виждам.

И те като братя

открили че всъщност живота е

надежда

чудо

дълг

борба

призвание

състрадание

тъга

любов

спомен в сърцето от добрия човек

дал на човека до себе си щастие.

Вяра, че всичко е хубово красиво и мило.

Че светът не е това което го правим,

че той има в себе си всичко красиво

добро

радостно

прекрасно

ясно

велико.

Да, това е света

но той е и друго, спорд моята идея

енегия - материално изкристализирала...

Че вселената

образувана според моята идея

от чиста енергия и статично електричество,

което преди милиарди години

се фокусирала в точка

величествена

ясна

прекрасна

сюблимна

красива.

И изведнъж електричеството е прераснало

във вселена - точка, една сред многото,

с безкрайно малки размери...

Нещто ненадминато,

чудо,

връх на безкрая сред нищото.

И след време

милиардни

стохилядни

десетохилядни

хилядни

стотни

десети

секунди

минути

часове

дни

месеци

години

векове

е последвал Велик взрив...

О, Боже

теб те виждам като

интелигентна енергия,

субстанция на духовната същност на безкрайно многото Вселени.

Ти си енергия

обгърнала в огън и плам всички звезди

супернови

слънца

квазари

сини, червени звезди

пулсари

черни дупки

с крилати черни искри.

А и ти

о, звезда на мрака

пръскаща всички омрази,

отравяща някои по - податливи

слаби

арогантни

злобни

жестоки

прагматични души...

И души на убийци,

които след убийството

губят тая своя душа

изгаряща в сянката на гадостта. Земя, всичко за тебе бих дал

дъхът си

очите

гласът.

Човечество нека те има винаги.

Еволюирай,

разбирай

от зло няма полза.

Искам да бъда по-малко грешник,

защото съществуванието

планините реките

ручеите

пътеките

паранормалните явления

камъните

падините

за мен са свещенни...

Против неправдата искам да вървя,

като един Дон Кихот

срещу вятърните мелници,

защото той е моят любим герой,
както баба Яга ми е любимият приказен герой.
Дон Кихот, ти си
прекрасен,

ясен в мислите,

толкоз истински,

толкоз чудесен.



...Вали, вали, вали

и Дон Кихот не спира да върви...

Той вярва че има надежда

днес

тук на Земята

по села

градове....