автор: fightingone

Използвахме заедно: годишни времена, книги и една музика.
Ключовете, чашите за чай, панера за хляб, ленените кърпи
и едно легло.
Донесох някакъв чеиз от думи, жестове,
използвах, употребих.
Спазих разпоредбата за вътрешния ред. Казах. Направих. И подавах ръка
всеки път.

Влюбих се в една зима, във Виенски септет и
в едно лято.
В географски карти, в един планински кът, в един плаж и в едно легло.
Боготворях някакви дати, обещанията обявих
за неподлежащи на промяна,
възхитих се от едно Нещо и се смирих пред едно Нищо,

(- сгънатия вестник, студената пепел, бележката
с някакви записки)
не изпитвах религиозен страх, защото църквата беше това легло.

Изгледът към морето раждаше неизчерпаемата ми живопис.
Горе от балкона трябваше да поздравявам множеството,
съседите си.
Близо до огъня от камината, при сигурността, косата ми придобиваше
най-наситения си цвят.
Звънецът на вратата беше алармата за радостта ми.

Загубих не теб,
а света.