От ребро на радиатор те създадох.
Нощем във прегръдките ти да е знойно.
Живот от жичката на крушката ти вдъхнах.
Райското дърво оттогава круши ражда.
С машинно масло те закърмих.
По роботски да ми се подчиняваш.
Вестници за памперси надиплях.
С папараците "по вода" да ти върви.
Сърцето ти оставих да е черна бездна.
Всички скърби да поглъща.
Снежанкиното огледало е твоето лице.
По-красивите от теб са мъртви.
Бог е жрец във твоя храм.
Молитвите - измислени от тебе.
Усмивката ти звездозъбо грее.
Всички небеса на крилете си те люлеят.
Някой ден ще ти пристана.
Моят Принц на Сияйния Мрак ще те зова.
Ще ти позволя да ме обичаш.
Но засега на безименност те обричам.
И забравям, че Смърт е твоето истинско име.
Няма те в регистрите.
И никакви никове нямаш.
Какво като по фамилия си ... радиатор ...