автор: estir

Нима е лесна кралската ти кръв,
гневът ти е стихийна въртележка,
а рицарът ти дъвкан е до кръв,
след дързоста на всяка своя грешка...
Макар и ти сама да си такава,
По вените ви не тече слугински чай,
нима не виждаш как те обожава,
привикнал с участа си на ратай...
И как не помниш всички планини,
преместени в чест на твойта воля,
и виждам как обича до уши
нима сега е нужно да говоря...
Самата ти подвластна на гнева,
едва ли подозираш, че вината,
на нашите крале е свобода
която ние даваме в отплата...
Нима е лесна кралската ни кръв,
в очите ни прищракват гилотини,
но жертвите на гордата им стръв...
не бива да са нашите любими.