автор: andromeda_vicky

Чуваш ли ме? Чуваш ли ме,Господи? Къде са крилцата,които ми обеща? Как ще се измъкна от тук без тях - от тая Вселена.
Как Господи? Кутийката, в която си ме затворил е твърде тясна за мечтите ми. Искам да полетя. Да видя други реалности и Вселени. Да видя как се раждат и умират звездите. Как е създадена Вселената. Искам да пътувам във времето. Искам просто да се почувствам жива. Защо ме измъчваш така,Господи? Защо ме държиш в този прозрачен затвор от забрани? Мога да виждам нещата,но не и да ги достигна,да ги докосна. Чувам музиката, но не мога да запея, да потанцувам. Усещам вятъра,но нямам крила, за да полетя.
Чуваш ли ме, Господи? Защо ме излъга? Защо ми каза,че Вселената сега е родена като знаеш,че тя умира. И после какво? Нищо, мрак, антиматерия. Една огромна черна дупка и смърт...и страх...безвремие. Страх ме е,Господи! Не от смъртта, а от възраждането. От новото, което ще се роди. Страх ме е,че отново ще трябва да изживея същите часове като сега. Че отново ще съм затворена в прозрачен затвор...в кутийка със стени от забрани. Ужасявам се,че отново ще създадеш Вселната от нищото, от прах, с един голям взрив. А мен пак ще оставиш. Ще ме оставиш да страдам. Ще виждам и чувам, и усещам, но и окови ще имам. И пак ще ти се моля,Господи. На колене ще ти се моля и кървави сълзи ще лея. Вземи ме! Изведи ме на другия бряг.
Чуваш ли? Чуваш ли как плача,Господи? Ето Вселената се ражда наново. Красиво е, Господи! Хубаво е. О,колко е хубаво! А аз пак имам окови. Счупи ги! Дай ми онези криле, които ми обеща преди толкова време. Още преди да се родя. Когато бях прах и не можех да светя. Защо трябва да радвам толкова много същества, а сама не мога да почувствам радостта? Защо виждам цялата Вселена, а не мога да я обиколя? Защо живея? Защо съществувам?
Една звездичка политна към земята сякаш получила крилца и сбъдна мечтите на всички същества във Вселената.