Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Ventura
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13943

Онлайн са:
Анонимни: 429
ХуЛитери: 0
Всичко: 429

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2021 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
6 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифта''Монолог'' с Бога (на samodiva_yana)
раздел: Разкази
автор: andromeda_vicky

Чуваш ли ме? Чуваш ли ме,Господи? Къде са крилцата,които ми обеща? Как ще се измъкна от тук без тях - от тая Вселена.
Как Господи? Кутийката, в която си ме затворил е твърде тясна за мечтите ми. Искам да полетя. Да видя други реалности и Вселени. Да видя как се раждат и умират звездите. Как е създадена Вселената. Искам да пътувам във времето. Искам просто да се почувствам жива. Защо ме измъчваш така,Господи? Защо ме държиш в този прозрачен затвор от забрани? Мога да виждам нещата,но не и да ги достигна,да ги докосна. Чувам музиката, но не мога да запея, да потанцувам. Усещам вятъра,но нямам крила, за да полетя.
Чуваш ли ме, Господи? Защо ме излъга? Защо ми каза,че Вселената сега е родена като знаеш,че тя умира. И после какво? Нищо, мрак, антиматерия. Една огромна черна дупка и смърт...и страх...безвремие. Страх ме е,Господи! Не от смъртта, а от възраждането. От новото, което ще се роди. Страх ме е,че отново ще трябва да изживея същите часове като сега. Че отново ще съм затворена в прозрачен затвор...в кутийка със стени от забрани. Ужасявам се,че отново ще създадеш Вселната от нищото, от прах, с един голям взрив. А мен пак ще оставиш. Ще ме оставиш да страдам. Ще виждам и чувам, и усещам, но и окови ще имам. И пак ще ти се моля,Господи. На колене ще ти се моля и кървави сълзи ще лея. Вземи ме! Изведи ме на другия бряг.
Чуваш ли? Чуваш ли как плача,Господи? Ето Вселената се ражда наново. Красиво е, Господи! Хубаво е. О,колко е хубаво! А аз пак имам окови. Счупи ги! Дай ми онези криле, които ми обеща преди толкова време. Още преди да се родя. Когато бях прах и не можех да светя. Защо трябва да радвам толкова много същества, а сама не мога да почувствам радостта? Защо виждам цялата Вселена, а не мога да я обиколя? Защо живея? Защо съществувам?
Една звездичка политна към земята сякаш получила крилца и сбъдна мечтите на всички същества във Вселената.


Публикувано от BlackCat на 04.11.2005 @ 11:10:34 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   andromeda_vicky

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

25.10.2021 год. / 04:59:09 часа

добави твой текст
"''Монолог'' с Бога (на samodiva_yana)" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: ''Монолог'' с Бога (на samodiva_yana)
от samodiva_yana на 17.11.2005 @ 12:00:01
(Профил | Изпрати бележка)
БЛАГОДАРЯ,Вики!Благодаря за мислите,за посвещението,за мечтането,за решените задачи по математика и за преписаните също,благодаря за светлинката,която внасяш в живота на всички около себе си,за топлото и истинско приятелство и за това,че успяваш да местиш границите!