автор: yellow_crane

Едно момиче, красиво като русалка,
живее самичко на плажа в двуместна палатка.
Заобиколено от влюбени шутове,
то чака принца, който естествено няма да дойде,
защото вече е срещнал свойта изгора -
фалшива блондинка от Стара Загора.
И така, то въздиша по принца,
а всички останали по него,
и от толкова много въздишки
над главите им се образува облак,
от който след миг ще завали дъжд от сълзи,
но никой няма да се досети,
че дъждът е солен не от близостта на морето.
След ден ще си тръгнат -
със сухи очи и празно сърце,
а по средата на пътя един от тях ще разбере
от какво е горчивия вкус в устата му -
както винаги, твърде късно,
защото лятото вече е свършило,
и той така ще въздъхне, че от очите му
ще се отрони сълза.