Предизвестяваш идването си със мирис на небе -
(вливам ли ти тъмни тонове?)
Въздухът между нас е отрицателен заряд -
сгъстяваш пространството помежду ни,
насищаш ме с
о
ц
е
ж
д
а
щ
и
се решения.
_______________________________________
Не ми е залезно -
синее пред очите ми …
И не те мисля в розово,
не те мисля в сиво,
дори не те мечтая в цветове
прелели от засищане.
_________________________________
Леглото ми мирише на небе
след теб.
Махам тапата и го оставям да изтече в канала.
_________________________________________________
Ако поискам да прокарам ръце по кожата ти,
както прави безумието с ума ми,
по-малко светъл ли ще е денят ти?
(Гоня обитаващите ме призраци -
пълен шкаф от тях имам -
два живота ще ми напълнят…
а аз сега досредявам първия)
____________________________________________
Стичаш се
Б
А
В
Н
И
Ч
К
о
по пръстите ми.
С т р у и ш от изчервения ми ум.
Колко добре познаваме вкуса на проклятие по устните …
Пак ме питаш чии грехове изплащаме …
…………………………………………………………….
Любими мой, ти така и не се научи …
и не си
НЕ СИ
М О Е Т О небе
.