автор: eltoro

Притичват забързано край мен годините
като крадец на дребно.
Отнел ти малко , наранил те тежко .
Нагънали с поредна гънка мозъка ,
а върху челото - пореден белег врязали.
Притичват ... И дори за сбогом
не махват , знаейки навярно ,
че са вече само тъжно минало ...
Не искам да съм мъдър ...
А искам отново в прозорците
пак с прашката да стрелям, напук на тези ,
кряскащи "Не бива!" ...
А искам да я целуна насред
училищния двор ! Пред всички !
И да кажа - Да ! Това е тя !
Това е моето момиче !
А искам да съм с тях ,
приятелите , преметнал
раница на гръб ,
изкачващ онзи непристъпен
връх от фотоса !
А искам да съм там ,
край утринното, с тихо пляскащи
вълнички , море ...
А искам да очаквам в началото
на юли изгрева , край огъня
на каменния бряг ...
Дали и в онзи , по-добрият, свят
ще съществуват ?