автор: Mojsei

Как да развием индивидуалността си?



(Продължение)

Воля за взаимност


Тази Джиги! Не преставам да й се чудя…Какво я задържа в България? Дали е свързано с изследванията й в областта на отклоненията или има и нещо друго? Свързала е живота си с изследването на хората в неравностойно положение и работи упорито и скромно в тази насока. Познава в дълбочина техниките, разработвани от Карлос Кастанеда, но вече не е такъв горещ негов почитател. А ето днес отново направи опит да ме провокира като поде с мен следния разговор:
-Достигнах до един основен извод за българите, Мо - започна тя.- България им е толква мила, че ако искаш да засегнеш някого е достатъчно да му кажеш простата истина, че тя е и твърде нещастна и изстрадала страна.
-Но това твое твърдение Джиги, е толкова спорно, че нашенецът даже няма да ти обърне внимание. А ако все пак го направи, ти оставаш изненадан, че насреща си имаш един щастлив човек, запазил нравствено-емоционалната си свежест. Нещо повече, той ще те засипе с такава статистика, че ти веднага ще трябва да му се извиниш и да си промениш мнението, достигайки до едно друго заключение, защото ще направиш извода, че и малките народи дават на света негови лидери.
-Да, Мо! Тук стигаме до такъв логически възел, че са ни нужни много усилия, за да го разплетем. Предлагам ти да проследим една линия като тръгнем от себе си като хора, проявили интерес един към друг, показали предпочитания да се изберат като партньори…
-О, много добра постановка правиш, Джиги! - възкликвам, изненадан приятно.-С теб се устремяваме един към друг, защото всеки схваща възможността, чрез другия, да постига задовляване на потребността си от духовно развитие, а този момент е общ и за любовта и за приятелството.
-Нека да кажем още по-ясно! - малко припряно казва Джиги.-Навлизаме в проблематиката за взаимността, който партньорите трябва да решат, когато решават да правят приятелство или пък да създават семейство.
-Ха…Ха…Ха… Джиги! - избухвам в буен, непринуден, но и малко демонстративно напрегнат смях. -Ти напипваш възела на моите усилия, когато правя лични срещи с хора, решили да правят литература, а се оказва, че намеренията им са в друга насока…
-Така е, Мо! Ти предлагаш коректно сътрудничество, изразходваш средства, а жънеш неблагодарност и всичко това го приемаш като нещо естествено…
-Духовното развитие на партньорите Джиги, блика от тяхната взаимност, а тя предполага съвкупност от съвместни дейности като основа и на любовта, и на приятелството - казвам с лека въздишка на благодарност.-Доволен съм, че тук повдигаме не само въпроса за волята за взаимност, но и този за неблагодарността, който си има своите основания в живота.
-Има много хора, чийто дух е затворен зад непробиваеми прегради. Да се опитваш да обичаш човек, респективно да правиш приятелство с такъв човек, който не може да ти отговори с духовно развитие, означава, че си губиш енергията, че хвърляш семена в неплодородна почва. Въпросът за непробиваемите прегради на духа се свежда до липсата на единна основа за развитието на любовта или на приятелството - казва Джиги с прецизността на познавач на въпроса.-Дай, ако обичаш, такъв логико-поетичен срез на общуването, чрез който да достигаме и до нашите отношения!
-Добре! Слушай! - казвам поривисто.


Ярко слънце в мараня

Ярко слънце в мараня,
изтъкана с напрежение
и отблясъци от светлина
върху ширещо се отчуждение.

Този дъх е господар,
впримчил милата природа,
че я има като дар,
стенещ в поетична ода.

Мрънкащо познание и видения,
бродят като втори свят,
а пък хората са в бдения
и бленуват райски цвят.

Пясък, въздух и вода
имат нова мяра -
даже гордата дъга
губи белега за вяра.

Питам се:"Борбата за пари,
като вечният двигател,
докога душите ще мори
и човекът ще е без приятел?"

А на днешния поет,
тънещ в интриги,
казвам ясно:"С тях зает,
сам ги правиш на вериги!"

-Текстът е ясен и категоричен - казва Джиги.-Харесва ми неговата полифония, която разбирам изцяло.
-Да! - отвръщам категорично.-Направил съм опит да покажа един срез на съвременното общуване, в което ние с теб открояваме периметъра на волята си да общуваме. Но на тази реалност искам да ти покажа и нещо друго - общуване от едно друго време, което се пази в спомените на хората, живели по-дълго. Но това не е просто някаква носталгия, а опит за показване на общочовешките ценности…Слушай!

Дядо ми, с вълчия кожух


Дядо ми,
с вълчия кожух,
сам се бореше с виелици,
стенещи по преспите -
осъмнали
и прокарваше
пътеките,
по които ходехме из селото.
От комините, окадени
белезникав дим
небето оцветяваше,
че в котлето
гозба баба вареше.
Снежните купчини
в двора
кучето ни веселяха,
а пък къщите
с белотата на снега
се сливаха,
а стопаните им -
приказни герои,
в тишината се разтапяха.
В стаята за стана,
черги шарени
провокираха
фатазията ми детска
с онзи мирис
на прохлада,
който до душата ми достигаше.
Всички сядахме на масата
и се почваше
вълшебен диалог -
котката
с опашката ме милваше,
а душата ми
ликуваше с възторг.

-В тази идилия, безвъзвратно отминала, се крие общочешка нравственост, която днес се ражда по нов начин - каза Джиги. Перверзията е област на друг тип общуване, което днес има своето място в сферата на проблемната ни социалност.
Нека да направим и такъв ракурс!
Кимвам леко с глава и предлагам на Джиги следния текст:


Перверзни страници и капки кръв

А болката -
дълбоко в слабините
и тази нощ държи те будна,
защото нямаш сили
да свърнеш от пътека блудна.
И тази нощ
в необичайна поза
прелистваш миговете -
лист след лист
и всичките са тъжна проза,
че няма ни едничък чист.
Перверзни страници и капки кръв
преврънаха ужасното в навик,
но помниш онзи - спомен пръв
и името му даже - Славик,
а всичко друго - гъста кал
и сетната сълза, пресъхнала от жал.

-Жестоко, Мо! Жените ще те разберат, защото повечето от тях разбират чрез сърцето си, а този текст направо е жесток…
-Жестока е реалността, Джиги!- казвам с някаква упоритаст в гласа.-Искам да ти покажа една друга картина, свързана с изповедта на моя добър познат Джузепе Д, Анджелико, на когото се обаждам от време на време. Слушай!


Душата ти Джузепе не е скъпа

Душата ти Джузепе не е скъпа-
душа ти имаш на поет
и някакава илюзия тъпа,
човек направи те предвзет…
Но нека малко да те утеша
в твойто размишление лудо,
защото с него тъй ме досмеша,
че съм готов да сторя чудо.
Сега си в роля на случаен индивид
с презумция, че душата ти е цяла,
но грешката, щом вземеш ти предвид,
ще видиш, че е оскотяла.
Оплетена в чужда мания,
въздиша тя по две крачета
и както онзи философ от Дания,
с готовност я превръщаш на парчета.
С нея бършеш ти крака,
очаквайки любов да имаш - споделена
и сам разбираш, че така
от теб душата ти е отделена.

-Разглеждаш клизията, свързана с общуването между хората на различни равнища и успешно показваш нуждата от проява на воля за взаимност - прошепва Джиги.-Може ли да смегчиш нюансите като покажеш някое друго отношение.
-Добре, Джиги! Ще ти покажа първо една съдба като пресечна точка на две души:


Обичаш ме в тъгата си среднощна

Обичаш ме в тъгата си среднощна,
а аз го зная и съм убеден,
че тази сянка е дотолкоз мощна,
че прави ме от тебе разделен…
Но виж, споделям с тебе самота
и тъй сме свързани навеки,
откривайки чрез мъката онази красота,
която в сърцето носи всеки.

-И какъв финал избираш, Мо?
-Няма нужда да го измислям, Джиги. Самият живот финализира отношенията между хората, но нека да не обяснявам, а да ти покажа един много често срещан вариант:


Остави в душата ми следа

Остави в душата ми следа
и както казваш ти самата,
ще ни призовава с:"Ела!"
подобно на соната.

Сега е както и преди,
макар че сме в раздяла -
ще можем вече и сами
да носим обичта си цяла.

И често ще дочуваш моя глас,
когато вечери потайни,
започнат да разлистват до захлас
звуци мили и омайни.

-Мо, благодаря ти? - каза развълнувана Джиги. - Обичам те! Но такъв финал не ми харесва. Сред съдбите, които познаваш, няма ли и нещо по-оптимистично, някакъв живец на човек, превъзмогващ отчайващото отчуждение!?
-Права си! - казвам припряно.-Напускането на социлната изолация се преживява като еуфория…Ето едно такова преживяване!



Когато думите останат голи

Когато думите останат голи,
животът ти полита странен,
а душата ти се моли,
загубена в часа си ранен…
Отхвърляш даже сигурност семейна,
защото влизаш в нова свобода
и бликналата радост, ненадейна
дори на глупостите казва:"Да!"
Тогава мислите са боси,
оголвайки жадуващите сетива,
в които нежността невинност роси
и завихря в погледа мъгла.
Чувстваш, че сега си дръзка,
а пък аз подкрепям твоя дух,
раждащ се чрез нова връзка
и гласа му лично чух.

-Тук колизията е не по-малка, Мо! - казва Джиги със смесени чувства.-Но ти знаеш и как ще се развие по-нататък това преживяване!?
-Така е, Джиги! - казвам малко тъжно, но се усмихвам…
(Следва)