автор: Illi

( Зората ме гали с розови пръсти
и целува косите ми с устни от скреж.
Тихо промъкват се златни лъчи
през въздуха утринен - леден и свеж.)

Сянката на оградата е решетка
върху побелелите сухи треви.
На перваза се мие раирана котка
и гледа небето със сини очи.

Чер гарван от тополата грачи
и разправя на листите за нечия смърт.
С въздишка те се откъсват от клоните
и поемат с вятъра по дългия път.

Две детски очи през прозореца гледат
към света, изпълнен със чудеса.
Толкова много хубост събрало
в себе си едно утро от есента.