автор: masha

Отивам в божи храм свещичка паля аз за теб,
но не за жив, а за умрял
и къса се моето сърце.
Свещичка в пясък мръсен аз забивам
нима това си ти?
Нима пясъкът в църква
ще може теб да замени.
Сълзи по кожата ми парят
изгаря моето сърце,
ръцете неподвижни стават
и виждам в пламъка твоето лице.
Щастлива ти от там ме гледаш
с ръка ми махаш ти от свят по друг,
но само образа изплува
нима си вече само дух.
Капе восък от свещичка
нима това е твойта кръв
или сълзи кървави проливаш
за изгубената плът.
Свещта догаря бавно, бавно
и пламък в пясъкът се крий
нима всичко е измамно
не виждам вече твоят лик.
С ръце погалвам този пясък
като мисля, че това си ти,
но ти не може да си само блясък
от едни изгубени очи.


пс. 1999г.