автор: yellow_crane

На tristessa

Пред киното, което няма да отвори никога,
той чака момичето, което няма никога да дойде,
(или поне докато киното не се превърне в шопинг център)
и си спомня една прожекция преди много години -
някакъв човек пред някакво кино чака момичето,
което няма никога да дойде.
И разбира, че вече е гледал филма,
в който играе главната роля,
и се опитва да се сети за името на режисьора,
но не може, а няма кого да попита,
защото всички киноманияци
са по кастинги за статисти.
Изминали са два часа
от началото на прожекцията -
той си тръгва, като подарява букета
на момичето, което слиза от трамвая,
след което се зарича да не участва никога вече
във филми с хепиенд.