автор: new-born

Среднощната гора,разперила тънката си пелерина,
нежно шумоляща, нежно погалваща.
Луната със сребърния пръстен, покатерила се на най-високата люлка,
страхливо усмихваща се, страхливо оглеждаща се в близкия облак.
И реката, туптяща като хиляди човешки сърца,
провряла се през хиляди мечти, пътува надалеч.
И вятъра, набързо целуващ те с тропически полъх,
за миг само каращ те да полетиш свободен.
****************************************************************
Не се събуждай, заспала зима,
не събаряй с дъха си стъклено-есенната кула.
Не замразявай душите безшумно,
не се прокрадвай с белите си стъпки..