автор: kamo

- Пич, обичаш ли жените?- запита ме една вечер непознатият, който стоеше от лявата ми страна, докато си пиех редовното питие за лека нощ на бар-плота в кръчмата на Тони на ъгъла.

- Ти, кво, бе?! На педал ли ти приличам?- казах войнствено и настръхнах.
Измерих го с поглед и прецених, че мога да го маркирам с едно късо кроше. Не съм биячът на годината, обаче типчето ми стоеше от удобната лява страна и беше поне с 15 кила по-лек от мен. Пък и елементът на изненадата, рекох си...
- Не, бе, пич...- рече оня и ме прегърна успокоително през рамото - Просто питам.
После поръча по още едно за двама ни и веднага ме спечели за каузата.
Усмихнах се:
- За кво питаш?
- За да ЗНАМ.
- Падам си, да. Падам си по високи и миньончета. По слаби и дебели. По млади и
застаряващи. По руси, тъмнокоси, червенокоси, боядисани, кестеняви и обръснати... Абе, падам си отвсякъде, да знаеш.
Онзи подсвирна:
- Ехей!
- Мда...- проточих самодоволно - Така си е.
- Евалла, пич.
- Що питаш все пак?
- А те падат ли си по теб?
Отново го изгледах кръвнишки и типчето побърза да поръча по още едно.
- Е, само питам, де...
- Падат си.- рекох - И още как. Толкова си падат, че никоя не се задържа дълго при мен и постоянно ги сменям.
Той се захили доволно:
- Супер! Значи можем да направим далаверата.
- Ъ? Каква далавера пък сега? Да не си някакъв шибан сводник?
- О, не! Спокойно. Няма такова нещо.
- Тогава кво?
- Глей кво сега... Трябва да забиеш една мадама...
- Мадама? Що?
- За да изкараш някой кинт отгоре.
Барманчето ни изгледа с бялото на очите си и се приближи дебнешком с леко странична походка като крив рак по морското дъно.
- Още по едно от същото.- отпрати го веднага типът и пак ми се ухили.
- Какви кинти?- запитах като идиот аз.
- О, добри кинти, добри.
- Хм. Колко добри?
- Спокойно, пич. Какво ще кажеш за 5 000?
- 5 000?! За да забия някаква овца?
- Ъхъ.
Замислих се.
Дълбоко.
Не беше чиста тази работа.
Вече 10-ина години работех като репортер в местния вестник, отдавна бях минал тридесетака и вместо да стана секс символ, съвсем я бях закършил. Да не говорим, че никой досега не ми беше давал мангизи, за да оправя някоя мадама. Обикновено дори и ми искаха...
Звучеше странно.
- Странно ми звучи - рекох колебливо.
- Напълно нормална работа.
- Нормална?!
- Е как? 5 бона...
- Мда...
Умислих се. Напоследък съвсем я бях закъсал. Наемът на миризливата квартира, издръжката за бившата ми жена, питиетата и цигарите, транспортните разходи, сметките за това и онова, да не говорим, че от време на време трябваше и да се яде...
Предадох се.
- Казвай.- рекох.
Онзи се ухили.
Мисля, че беше поне за петнадесети път тази вечер.
Както се оказа по-късно, имало е за какво.
Ама тогава още не го знаех.

Квартирата ми не е кой знае какво. Дневна с миниатюрен кухненски бокс, клаустрофобична спалня, баня с тоалетна, в която не можеш да се обърнеш като влезеш. Доста занемарено. Доста тясно. Доста ТЯГОСТО. Вършеше ми работа. Не канех гости, нямаше гаджета, които да ми се мятат на шията от вратата, мама почина - лека и пръст - тъй че нямаше кой да ми мърмори за пълния с чинии и чаши умивалник, за мръсното пране в банята, фасовете в пепелника и скъсания тапет в хола.
Ергенска квартира.
Харесвах си я.
Ако не бях на работа във вестника, обикновено си киснех тук сам-самичък, в компанията на изгасения телевизор и някоя бутилка с нещо по-силно вътре. Май беше време да си взема котка.
Сега-засега обаче това се отлагаше. Още повече, че не можех да понасям котки. Както и странни задачки като тази, с която ме натовари онзи типец в бара. Обаче 5 бона са си 5 бона наистина - нямаше накъде да мърдам. Не и в моето положение. Отново бях на път да се накисна здравата - знаех си го, просто го усещах, но нямаше мърдане. Вместо това имаше сметки за плащане. Е, този път щях да ги платя. Дори с цената на всичко и още как.
Всъщност този път задачата не изглеждаше чак толкова зле. Трябваше да сваля една готина мадама, да я изчукам и след това... да предам записите и снимките на типчито. Толкова.
За какво са му? Коя е тя? Какво ще правят после?
Това не ме интересуваше...
Нали така?
Седях си на издънения диван в задушната дневна, отпивах едри глътки от колата си с водка и размишлявах, зяпайки вторачено празния екран на телевизора.
Типът наистина искаше само това от мен. Струваше ми се, че готвят голяма изненада на куклата, но на мен това не ми влизаше в работата. Моята работа беше един оргазъм и после да гушна пачката. Не знаех дали става дума за неговото момиче или за момичето на някой друг. Имах само една снимка, име, адрес и телефонен номер. И обещанието, че девойката е от дащна по-дащна, така че нямало да има проблеми да я забие дори гърбав еднокрак ескимос на преклонна възраст. Е, мерси. Важното беше да си свърша работата. Всичко друго беше празни приказки.

В следващите 2-3 дни се постарах да изтрезнея, изкъпах се, избръснах се, облякох си новите дрехи и поех към един от баровете, за които знаех, че са от любимите местенца на Целта.
Барът беше някаква гъзарска тъпотия, решена в златисто, сребърно и червено, и цените сигурно бяха убийствени, но това сега-засега не ме засягаше, тъй като типът щедро се беше изръсил за режийни разноски, така че се настаних на едно от столчетата пред бара и нехайно си поръчах едно двойно уиски със сода.
Огледах се.
В кръчмата имаше доста хващащи окото мадами, но Целта не беше сред тях.
Отпих глътка от питието и се приготвих за чакане.
Чакането - смисълът на моя живот.
След 2 часа и още 3 питиета входната врата се отвори и Тя най-сетне се появи. Хвърли ми безразличен поглед и седна през три столчета от моето. Поръча си джин-тоник и се зачете в модното списание, което носеше със себе си.
Това не ме трогна.
Взех си питието и се примъкнах до нея.
Тя ме изгледа хладно с тъмните си очи.
Усмихнах се и я огледах отдолу до горе с искрено възхищение.
Прекрасно тяло, дълга черна коса, бадемови очи, нацупени устни. Страхотни цици, наистина!
- Страхотни очи имате.- рекох докато похотливо гледах циците и.
- О, мерси.- отвърна доста незаинтересовано тя.
- Защо сте сама? Такова хубаво момиче...
- Моля?
- Може ли да ви почерпя едно питие?
- Е... Защо не?
Почерпих я.
Два часа по-късно бяхме у дома.
Не си бях губил времето. В спалнята беше монтирана видео камера, имаше автоматичен фотоапарат и магнетофон, който се включваше при всеки малко по-силен звук.
Е, ние издавахме звуци.
Известно време.
Може би час-два.
Това вече ми вършеше работа...

- Олеле!- възкликна типът от бара, след като видя кадрите и чу записа - Страшна
работа!
- Нали?- скромно отвърнах аз.
- Чак ревнувам... малко...
- Да не ти е гадже?
- Не.
- Жена?
- Не.
- Сестра, леля, майка, любовница?
- Абе ти луд ли си?!
- Малко.
- Личи си.
Вместо да ми забие един тупаник, онзи бръкна в джоба си, извади една навита на руло, приятна на глед пачка, и я подхвърли на масата пред мен:
- Няма ли да ги преброиш?
- Имам ти доверие.- избъбрих нехайно и прибрах кинтите във вътрешния джоб -
Плюс това ми беше кеф...
После се разделихме.
Повече не го видях.
В течение на един месец обаче виждах редовно венероложката на местната болница. Онази мръсница ми беше лепнала трипер.
Е, парите ми дойдоха добре.
Поне стигнаха за антибиотици...
А после гледах видеозаписа от НАШИЯ секс в интернет.
Безплатно.
И това ако е нормален живот, здраве му кажи...

Камен Петров
Варна, ноември 2005