Изглеждат нормално клечките - важно и сочно.
Ама не ги бива.
Драскаш, драскаш, а те само зацапват драскалото.
Не станали на огън главичките им стават на блато.
Някой припламват, но дори до цигарата не стигат.
Ако някоя припали, то вкус на сяра ти оставя.
Огнище да запалят не ги бива.
И дребните сухи клечки не могат да прихванат пламъка им.
Някак си е мижав и студен.
Ще трябва да събереш повече стари вестника.
Едната, другата, три наведнъж и току някоя подпали вестника.
От един вестни на друг и смърдящото пламъче може и някоя треска да припали.
От тънкото към дебелото и току-виж и огнището се разпалило.
Но пак не както трябва гори - вестниците са разбъркали наредбата му:
по-сериозните цепеници са се отдръпнали настрани,
все нещо дими, люти в очите и мъгливи сълзи буди.
Можеш дълго да притопляш кибрита,
да го галиш със своята топлина,
да го сушиш на свой огън...
но само главичките ще станат крехки
и пак от две-три едвам ще си припалиш цигара.
Я си вземи друг кибрит!