автор: RIMOZA

(Но когато ме разлюбиш си иди,
недей заменя красивото с лъжи...)
..............................................................................................................

Не искам да съм Еверест за тебе знай,
не искам ласките ми да просиш,
да бъда слънцето на твоя ден ми пожелай,
и топлината ми в сърцето си да носиш.
Разсъблечена, бяла, усмихната нежно,
виж, любовта ни чака на прага,
черният облак в небето безбрежно,
жалък и безличен за път се стяга...
Нима не е съдбовен Божи благослов,
вината поделена в търсещи се длани,
две криле на птица, волен птичи зов,
в сърцата изстрадали,завинаги събрани!?!